Изследователските парадигми са теоретичните перспективи, които определят начина, по който се формулират и осъществяват изследванията (Mackenzie & Knipe, 2006). Една парадигма представлява мироглед и различни философски предположения, свързани с тази гледна точка. Всяка парадигма се състои от четири елемента:
1. Епистемологията - (от гръцкото "epistēmē", което означава "знание") - описва как опознаваме нещо (истината, реалността), как знаем какво знаем, т.е. тя се фокусира върху естеството на човешкото знание и разбиране и следователно влияе върху начина на разкриване на знанието в социалния контекст, който изследваме. Според Slavin (1984) съществуват четири източника на знание или епистемологични основания на изследването. Те са следните:
2. Онтология - (от гръцкото съчетание, включващо "ὄντος", което означава "битие" или "това, което е", и "-λογία", което означава "логически дискурс") - философски предположения за естеството на реалността или същността на изследваното социално явление, които са от решаващо значение за разбирането на начина, по който изследователят осмисля събраните данни (Scotland, 2012).
3. Методология - (от гръцки "μέθοδος", което означава "стремеж към познание", и "λόγος", което означава "наука") - изследователски проекти, методи, подходи и процедури, използвани при изследване, което е добре планирано, за да се установи нещо (Keeves, 1997). То включва събирането на данни, участниците, използваните инструменти, както и анализите на данните, и се фокусира върху това как изследователят опознава света или получава знания за част от него (Moreno, 1947).
4. Аксиология - (от гръцкото "axios", което означава "достоен", и "logos", което означава "наука") - или теория на ценностите: етични въпроси, т.е. определяне, оценка и разбиране на концепциите за правилно и неправилно поведение, свързани с изследването.
В социалните науки могат да се възприемат различни парадигми, като позитивизъм, интерпретативизъм/конструктивизъм, субективизъм, прагматизъм, критичен реализъм.
Позитивизмът се основава на убеждението, че съществува само една и единствена реалност, която може да бъде изследвана научно с помощта на дедуктивна методология и обикновено количествени методи на изследване, като експеримент или проучване. Поради това той се фокусира върху идентифицирането или тестването на причинно-следствените връзки по обективен начин.
Интерпретивизмът/конструктивизмът се основава на убеждението, че не съществува единна реалност, а реалността е социално конструирана и реконструирана и следователно не може да бъде обективно наблюдавана отвън. Единственият начин да я разберем по-добре е като я преживеем, така че тя трябва да бъде наблюдавана чрез прекия опит на хората и следователно познанието е субективно. Неговата цел е да изследва, а не просто да обясни скритите значения на реалността (Crotty, 1998). Затова се използват индуктивни и обикновено качествени методи, като интервюта и наблюдение, насочени към създаване на теория.
Реализмът се основава на убеждението, че реалността е независима от човешкия ум (Saunders et. al., 2012). Директният реализъм възприема света чрез личните, човешки сетива, докато критическият реализъм твърди, че сетивата могат да бъдат измамни, и има за цел да разкрие, разбере и обясни механизмите, лежащи в основата на дадено явление, от множество гледни точки. При него се използват както качествен, така и количествен подход и следователно комбинация от качествени и количествени методи (Sayer, 2000).
Прагматизмът се фокусира върху убеждението, че има много различни начини за интерпретиране на света, че знанието никога не може да бъде истински представително за реалността и че комбинацията от различни методологични подходи осигурява по-добро разбиране на изследваните явления. Той се основава на това "какво работи най-добре" при намирането на отговори на изследваните въпроси и следователно използва всички налични подходи за разбиране на проблема (Morgan, 2007). Нейният акцент е върху опита и вместо да се фокусира върху намирането на истината, тя се съсредоточава върху това, в което е полезно да се вярва (Dewey, 1941). Той е основан на действието и се застъпва за човешките права и индивидуалната свобода. Възприема истината като постоянно променяща се в зависимост от практическите нужди на настоящето (Creswell, 2009).
САМООЦЕНКА
