Цел 1 - Обяснете изследователския процес като цяло и неговите етапи.
Цел 2 - Да се подчертае разликата между изследователските парадигми.
Цел 3 - Подчертаване на разликата между метод и техника.
Цел 4 - Обсъждане на ролята на изследователските методи в процеса на научно изследване.
Цел 5 - Определяне на изследователския план.
Цел 6 - Обяснете разликата между количествените, качествените и смесените методи.
Изследователският процес представлява специфичен начин за натрупване на знания, които се предполага, че са гаранция за истината, основан на логически принципи и критерии, инструменти и действия. Обществото обаче не може да бъде обхванато в своята цялост от емпиричните изследвания. Човешкият дух например никога няма да бъде напълно изследван.
Когато говорим за научно изследване, съществува правило, че никога не трябва да се опитваме да изследваме всеки сегмент от дадено явление поотделно. Вместо това всички сегменти трябва да се изследват заедно. Изследвайки един сегмент, ние проучваме и другите, а след това правим връзки между тях. Съществува обратна връзка между частите и цялото, а изследователите преминават от първите към вторите и обратно. Това всъщност е същността на изследването и така се правят връзките между явленията и се постига разбиране.
Ако изследваме реалността само като цяло, може да не я разберем правилно. Всеки учен може да извлече от цялото това, което е важно за него, но едва когато започне да се занимава с това, от какво е съставена реалността, с нейните части, хоризонтите на реалността ще се разширят и човек ще успее да излезе от една рамка. Мнението на човек за нещо може да се промени значително, когато се запознае с неговите части, и особено когато се запознае с по-голямата част от тях. Това е като кръг, който трудно може да бъде затворен. "Изследването прилича на човек, който напразно се опитва да утоли жаждата си, като пие морска вода" (Pečujlić, 1982, с. 44).
Дори и да успеем да съберем всички факти, няма да опознаем реалността в нейната цялост. Познанието, което откриваме постепенно, е само малка част от светлината, която осветява мрака на невежеството. Обществото като цяло е много добре регулирано. То има логична структура, в която всичко е преплетено. Опознаването на реалността е като опознаването на човека. От пръв поглед и въз основа на първото впечатление може да се състави само общо мнение. А по-късно, след като прекараме известно време с човека, се запознаваме с неговите черти, характер, реакции в конкретни ситуации и мнението ни се променя с течение на времето, докато успеем да се запознаем напълно с характера на човека и да формираме окончателното си мнение. Но дори и тогава не можем да бъдем напълно сигурни, че сме прави. Това, което е от външната страна, никога няма да съвпадне напълно с това, което е вътре. При изследването на реалността се вземат под внимание определени факти и части от цялото. Когато правим подбор, е важно да изберем онези части, които ще ни помогнат да разкрием възможно най-много. Това не означава, че винаги ще бъде направен правилният подбор. Някои факти могат да ни помогнат да разкрием истинската същност на действителността много по-добре от тези, които вече сме избрали. Всичко зависи от начина, по който изследователите се позиционират, от собственото им разбиране за това, което са открили.
"Диалектиката на обществото като цяло, неговото разбиране, винаги е нашата крайна цел, крайният обект на нашите изследвания. Но за съжаление, или може би за щастие, няма пряк път към нея. Тя може да бъде постигната само чрез изследване на по-конкретен обект, който представлява нашата непосредствена и конкретна изследователска задача" (Pečujlič, 1982, с. 44).
Теоретичната рамка е широка и определено нищо не може да бъде проверено точно, всичко може да бъде такова, каквото изглежда, и не е задължително да бъде такова. Това, което е необходимо, е време и опит. Животът е най-добрата проверка на всяка теория, която може да бъде разработена.
Както беше споменато по-горе, за да се придобие истинско познание за реалността, трябва да се събират и анализират факти, и колкото повече са те, толкова по-добре, защото именно фактите осветяват пътя и ни помагат да открием реалността. Много е важно да се вземат предвид всички факти, които ще помогнат за разкриване на действителността, а самата действителност може да помогне за разбирането на фактите. Един факт разкрива определени части, но самият той се разкрива с помощта на други части. "Фактите са кодове на реалността, но те се декодират с помощта на цялото, към което принадлежат" (Pečujlić, 1982, с. 45). Една съвкупност от факти ще бъде разбрана, когато открием тяхната роля и място в реалността.
При провеждането на някакво изследване има ред, който трябва да се спазва, и затова има някои етапи, през които трябва да премине всяко изследване. Първият етап предполага определяне на обекта, като той може да бъде теоретичен и практически. Теоретичното дефиниране се извършва с помощта на мисловни термини. Практическото дефиниране предполага определени показатели, които трябва да бъдат тествани и изследвани. След като обектът е определен, се формулира хипотеза, т.е. предположение. Хипотезата има водеща роля в целия изследователски процес - тя свързва всички етапи на изследването. На следващия етап се събират данни, които се класифицират. Класификацията е последвана от следващия етап, а това е научното обяснение. "Научното обяснение обикновено се свежда до определяне на видовете корелационни, функционални и причинно-следствени връзки" (Pečujlić, 1982, с. 45). Последният етап на изследването предполага проверка на научното обяснение.
При провеждане на изследвания се използва многовариантен анализ, за да се провери дали дадено явление действително е причинено от това, което се предполага, че го е причинило, или от нещо съвсем различно. Изследователят се сблъсква с голям брой показатели и винаги има дилема кой от тях да избере и как да направи избора. В своята доктрина за взаимозаменяемите показатели Лазарсфелд (1966, с. 190) твърди, че няма значение кой показател се взема предвид, но науката не би се съгласила с това, защото всеки показател е различен и невинаги ще даде представителни данни за същността на нещо. Например степента на властта или отношението към средствата за производство е по-важен показател за класовата структура, отколкото за степента на престиж.
Позитивисткото изследване е много по-просто, но до известна степен скучно, защото не изисква мислене, тъй като има модел, в който всичко е предварително определено и не може да бъде променено. Липсва анализът на всеки показател, който да даде истински образ на обществото. Изследванията не могат да се извършват толкова повърхностно, без да се установи как те засягат обществото, класовете. Процентът на безработните може да се приеме като обща информация. Но тези данни не означават нищо, ако не знаем как се отразяват на населението, как то успява да си изкарва прехраната.
Важно е да се определят всички връзки между явленията. Причината е явление, което е достатъчно, за да предизвика друго явление. Определянето на връзките между явленията е само стъпка напред към получаването на знания. Всяко открито явление трябва да се анализира задълбочено, защото зад него се крият още явления. За да се стигне до същността на явлението, трябва да се открие всичко, което го заобикаля. Въпреки че всяко явление се анализира поотделно, това не означава, че всяко явление е отделно. Това означава, че всички те са свързани помежду си и само ако се разглеждат заедно, могат да доведат до придобиване на знания. Заслужава да се отбележи, че едно явление може да отразява обществото, но може и да бъде причина за неговите промени.
Изследователските парадигми са теоретичните перспективи, които определят начина, по който се формулират и осъществяват изследванията (Mackenzie & Knipe, 2006). Една парадигма представлява мироглед и различни философски предположения, свързани с тази гледна точка. Всяка парадигма се състои от четири елемента:
1. Епистемологията - (от гръцкото "epistēmē", което означава "знание") - описва как опознаваме нещо (истината, реалността), как знаем какво знаем, т.е. тя се фокусира върху естеството на човешкото знание и разбиране и следователно влияе върху начина на разкриване на знанието в социалния контекст, който изследваме. Според Slavin (1984) съществуват четири източника на знание или епистемологични основания на изследването. Те са следните:
2. Онтология - (от гръцкото съчетание, включващо "ὄντος", което означава "битие" или "това, което е", и "-λογία", което означава "логически дискурс") - философски предположения за естеството на реалността или същността на изследваното социално явление, които са от решаващо значение за разбирането на начина, по който изследователят осмисля събраните данни (Scotland, 2012).
3. Методология - (от гръцки "μέθοδος", което означава "стремеж към познание", и "λόγος", което означава "наука") - изследователски проекти, методи, подходи и процедури, използвани при изследване, което е добре планирано, за да се установи нещо (Keeves, 1997). То включва събирането на данни, участниците, използваните инструменти, както и анализите на данните, и се фокусира върху това как изследователят опознава света или получава знания за част от него (Moreno, 1947).
4. Аксиология - (от гръцкото "axios", което означава "достоен", и "logos", което означава "наука") - или теория на ценностите: етични въпроси, т.е. определяне, оценка и разбиране на концепциите за правилно и неправилно поведение, свързани с изследването.
В социалните науки могат да се възприемат различни парадигми, като позитивизъм, интерпретативизъм/конструктивизъм, субективизъм, прагматизъм, критичен реализъм.
Позитивизмът се основава на убеждението, че съществува само една и единствена реалност, която може да бъде изследвана научно с помощта на дедуктивна методология и обикновено количествени методи на изследване, като експеримент или проучване. Поради това той се фокусира върху идентифицирането или тестването на причинно-следствените връзки по обективен начин.
Интерпретивизмът/конструктивизмът се основава на убеждението, че не съществува единна реалност, а реалността е социално конструирана и реконструирана и следователно не може да бъде обективно наблюдавана отвън. Единственият начин да я разберем по-добре е като я преживеем, така че тя трябва да бъде наблюдавана чрез прекия опит на хората и следователно познанието е субективно. Неговата цел е да изследва, а не просто да обясни скритите значения на реалността (Crotty, 1998). Затова се използват индуктивни и обикновено качествени методи, като интервюта и наблюдение, насочени към създаване на теория.
Реализмът се основава на убеждението, че реалността е независима от човешкия ум (Saunders et. al., 2012). Директният реализъм възприема света чрез личните, човешки сетива, докато критическият реализъм твърди, че сетивата могат да бъдат измамни, и има за цел да разкрие, разбере и обясни механизмите, лежащи в основата на дадено явление, от множество гледни точки. При него се използват както качествен, така и количествен подход и следователно комбинация от качествени и количествени методи (Sayer, 2000).
Прагматизмът се фокусира върху убеждението, че има много различни начини за интерпретиране на света, че знанието никога не може да бъде истински представително за реалността и че комбинацията от различни методологични подходи осигурява по-добро разбиране на изследваните явления. Той се основава на това "какво работи най-добре" при намирането на отговори на изследваните въпроси и следователно използва всички налични подходи за разбиране на проблема (Morgan, 2007). Нейният акцент е върху опита и вместо да се фокусира върху намирането на истината, тя се съсредоточава върху това, в което е полезно да се вярва (Dewey, 1941). Той е основан на действието и се застъпва за човешките права и индивидуалната свобода. Възприема истината като постоянно променяща се в зависимост от практическите нужди на настоящето (Creswell, 2009).
САМООЦЕНКА
Методът е начин или способ за откриване на истината. Научният метод често се отъждествява със същността на науката. Научната методология определя логически, технически, организационни и стратегически правила, чрез които се получава определено знание. Освен това методологията на науката дава указания какво и как трябва да се прави, за да се направят научни открития. От друга страна, към методологията може да се подходи от две гледни точки, които разграничават съществените и техническите аспекти на самото изследване:
Метод е и начинът, по който се получава знание за обекта на изследване, принадлежащ към определена научна област. Обектът на изследване в конкретна научна област се определя от метода. Човешкото тяло може да се вземе за пример. Физиката го изучава от гледна точка на движението на физическото тяло, биологията - от гледна точка на функциите на живия организъм, психологията - чрез съзнателното поведение, а социологията определя как това поведение и поведението на другите хора се преплитат, за да образуват социален феномен. Въпреки това, дори когато определяме метода, не знаем какво включва той, което води до различни тълкувания на понятието за научен метод. По принцип целта на метода е да осигури получаването на по-задълбочени знания за обекта на изследване в рамките на определена научна област въз основа на съществуващите знания (Pečujlić, 1982, с. 175).
Най-общо казано, методът се състои от три елемента:
Изследователският процес включва всички дейности, необходими за получаване на знания за даден обект. Съществуващите знания обикновено са недостатъчни. По-късно в процеса на изследване съществуващите знания се допълват. Средствата са нещо специфично (действия и инструменти), използвани за изучаване на даден обект. Понятието метод много често се свързва само с общите правила на научноизследователския процес, докато средствата се наричат изследователски техники (Lukić, 1989 г., стр. 48). Методът, като изследователска практика на дадена научна област, винаги зависи от нейното съдържание и следователно не може да бъде определен само от общите, логически принципи и използваните технически средства. Различните научни области използват едни и същи технически средства в своите изследвания, но не и едни и същи методи поради различния обект на изследване, който изисква различен подход към действителността. Така че спецификата на методите на определена научна област може да се определи само ако се вземат предвид основните цели на нейното изследване. Съвременната методологическа практика напълно пренебрегва съдържателното определение на социологическия метод, като се стреми да замени самия термин "социологически метод" с термина "социално изследване" (Milić, 1996, с. 233).
Напредъкът в социологическата методология включва най-вече усъвършенстването на съществуващите и откриването на нови методи за събиране на данни, което е подобрило точността на социологията и я е развило от научна гледна точка, така че да може да се конкурира с природните науки. Такова внезапно развитие на методите има и някои недостатъци. Повечето социолози започнаха да избягват научното обяснение на фактите именно защото то не може да бъде постигнато чрез точните методи, използвани за събиране на данни. Това ни оставя без каквито и да било ценни научни заключения. Що се отнася до съвременните методи за събиране на данни, екипната работа при събирането на данни е важна, защото социалните явления стават все по-сложни и е невъзможно един учен да забележи и събере всичко правилно. Подобна работа изисква точно определен, задълбочен и стриктен работен план, особено когато се изследва по-широка социална единица по отношение на всички аспекти на нейния социален живот. Някои примери за това включват изучаването на едно селище, класа, прослойка (Pečujlić, 1982). Методите за събиране на данни, или наблюдение в по-широк смисъл, се разделят на шест основни вида:
Що се отнася до методите за придобиване на знания, можем да разграничим:
Общите методи се използват повече или по-малко във всички научни области. Те включват общия и специфичния диалектически метод, метода на моделирането, статистическия метод и аксиоматичния метод. Освен общите методи съществуват и редица специфични фундаментални методи като анализ и синтез, класификация и обобщение, индукция и дедукция, както и основни научни процедури и познавателни процеси като дефиниране на понятия, поставяне на хипотези, доказване на отношения, проверка на полученото научно знание и т.н. (Šešić, 1979, с. 7).
Изследователските проекти са планове и процедури за провеждане на изследвания, които обхващат решенията от общите предположения до подробните методи за събиране и анализ на данни. Цялостното решение се отнася до това кой дизайн трябва да се използва за изследване на дадена тема. Изборът на изследователски дизайн се основава и на естеството на изследвания проблем или въпрос, който се разглежда, на личния опит на изследователите и на аудиторията на изследването (Cresswell, 2009, с. 22).
Съществуват три вида проекти: качествени, количествени и проекти със смесени методи. Трите подхода не са толкова дискретни, колкото изглеждат на пръв поглед. Качествените и количествените подходи не трябва да се разглеждат като полярни противоположности или дихотомии; вместо това те представляват различни краища на един континуум (Newman & Benz, 1998). Едно изследване има тенденция да бъде по-скоро качествено, отколкото количествено, или обратното. Изследванията със смесени методи се намират в средата на този континуум, тъй като включват елементи както на качествения, така и на количествения подход.
Количествените изследвания са средство за проверка на обективни теории чрез изследване на връзките между променливите. Тези променливи, от своя страна, могат да бъдат обективно измерени, обикновено с помощта на определени инструменти, така че да се получат цифрови данни, които могат да бъдат анализирани с помощта на статистически процедури (Dörnyei, 2007, с. 24). Окончателният писмен доклад има определена структура, състояща се от въведение, литература и теория, методи, резултати и обсъждане (Creswell, 2008). Тези, които се занимават с тази форма на изследване, имат предположения за дедуктивно тестване на теориите, вграждане на защити срещу пристрастия, контрол на алтернативните обяснения и възможност за обобщаване и възпроизвеждане на резултатите. Количествените методи включват: статистически метод, анкети, експерименти, измервателни скали и др.
Качественото изследване е средство за изследване и разбиране на значението, което индивидите или групите придават на даден социален или човешки проблем. Процесът на изследването включва възникване на въпроси и процедури, данни, които обикновено се събират в обкръжението на участника, анализ на данните, който индуктивно се изгражда от детайлите към общите теми, и интерпретация на значението на данните от страна на изследователя. Окончателният писмен доклад има гъвкава структура. Онези, които се занимават с тази форма на изследване, подкрепят начин на разглеждане на изследването, който зачита индуктивния стил, фокуса върху индивидуалното значение и важността на предаването на сложността на ситуацията (Creswell, 2007). Някои примери за качествени методи са: наблюдение, интервю, фокус група, изследване на случай и др.
Изследването със смесени методи е подход към проучването, който съчетава или асоциира качествени и количествени форми. Той включва философски предположения, използване на качествени и количествени подходи и съчетаване на двата подхода в едно изследване. По този начин то е нещо повече от простото събиране и анализ на двата вида данни. То включва и използването на двата подхода в тандем, така че общата сила на изследването да е по-голяма от качественото или количественото изследване (Creswell et al., 2007). В днешно време тези методи придобиват все по-голямо значение.
Self-assessment
Match the concepts 1 to7 with the definitions a to g:
Creswell, J. W. (2007). Qualitative inquiry & research design: Choosing among five approaches (2nd ed.). Thousand Oaks, CA: Sage Publications.
Creswell, J. W. (2008). Educational research: Planning, conducting, and evaluating quantitative and qualitative research (3rd ed.). Upper Saddle River, NJ: Pearson Education, Inc.
Creswell, J. W. (2009). Research Design Qualitative, Quantitative, and Mixed Methods Approaches (3rd ed.). Thousand Oaks, CA Sage Publications.
Crotty, M. (1998). The foundations of social research. (1st Ed.) London: Sage
Keeves, J. P. (1997). Educational research methodology and measurement. Cambridge: Cambridge University Press.
Lazarsfeld, S. (1966). The courage for imperfection. American Journal of Individual Psychology, 22(2).
Lukić, R. (1989). Metodologija društvenih nauka. Beograd: Savremena administracija.
Mackenzie, N. & Knipe, S. (2006). Research dilemmas: paradigms, methods and methodology. Issues In Educational Research, 1–15.
Milić, V. (1996). Sociološki metod, Beograd: Zavod za udžbenike i nastavna sredstva.
Moreno, J. (1947). Contribution of sociometry to research methodology in sociology. American Sociological Review, 12(6): 287–292.
Morgan, D. L. (2007). Focus Groups as Qualitative Research. (2nd Ed.). London: Sage.
Newman, I. & Benz, C. (1998). Qualitative-Quantitative Research Methodology: Exploring the Interactive Continuum.
Pečujlić, M. (1982). Metodologija društvenih nauka. Savremena administracija.
Saunders, M., Lewis, P. and Thornhill, A. (2012). Research Methods for Business Students. Pearson Education Ltd., Harlow.
Sayer, A. (2000). Realism and Social Science. (1st ed.), SAGE Publication, London.
Scotland, J. (2012). Exploring the philosophical underpinnings of research: Relating ontology and epistemology to the methodology and methods of the scientific, interpretive, and critical research paradigms. English Language Teaching, 5(9), 9–16.
Slavin, R. E. (1984). Research methods in education: A practical guide. Englewood Cliffs, NJ: Prentice-Hall.
Šešić, M. (1979). Opšta metodologija. Beograd: Naučna knjiga.
