В научните изследвания има две основни количествени стратегии: проучвания и експерименти.
Проучванията изследват дадена извадка, за да получат цифрово представяне на тенденциите, нагласите или мненията на населението. Изследователите могат да провеждат кръстосани или надлъжни проучвания, използвайки въпросници или структурирани интервюта, за да съберат данни и да обобщят резултатите за по-голяма популация.
От друга страна, експерименталните изследвания имат за цел да установят дали дадено лечение влияе върху даден резултат. Това се постига, като лечението се прилага на една група, а на друга се отказва и след това се измерват резултатите на двете групи. Примери за експерименти са разпределянето на участниците в условията на лечение на случаен принцип и нерандомизирани квазиексперименти, които могат да включват проекти с един субект.
Кумар (2011) организира тези "решения" въз основа на три критерия (фиг. 5):
