Разбирането на ролята и значението на изследователските проекти е от решаващо значение за ефективното изследване. Дизайнът обхваща целия изследователски процес - от формулирането на въпроса до анализа и отчитането на данните.
Съществуват два основни изследователски въпроса: дескриптивни изследвания, които изследват какво се случва, и обяснителни изследвания, които се фокусират върху причините за случващото се.
Дескриптивните изследвания могат да бъдат от полза, особено когато се изследват нови области, тъй като могат да провокират въпроси "защо" за обяснителни изследвания. Обяснителните изследвания включват разработване на причинно-следствени обяснения, които доказват, че конкретен фактор влияе върху определено явление. Например полът може да влияе върху равнището на доходите. Сложността на причинно-следствените обяснения обаче може да е различна и в тях може да играят роля скрити или неизмервани променливи.
Важно е да се отбележи, че хората често бъркат корелацията с причинно-следствената връзка. Когато две събития са свързани, това не означава непременно, че едното е причина за другото. Връзката между тях може да е по-скоро случайна, отколкото причинно-следствена. Ето защо за провеждането на ефективни изследвания е изключително важно да се разбере разликата между корелация и причинно-следствена връзка.
Aaker et al. (2013) организиране на процеса/проектирането на проучване, както е показано на фиг. 6. Всичко започва с уточняване на Изследователския въпрос, т.е. проблема, който проектът ще се опита да реши, и знанието, към което ще допринесе или ще инициира.
Пряк резултат от литературния обзор, той трябва незабавно да бъде "преведен" в изследователски въпроси, т.е. хипотези, които ще определят какво ще се измерва, от какви източници на информация и с какви методики. Изследователските хипотези са системи от променливи, чиито набори, макар и само частично изчерпателни, обхващат основните измерения на анализираното явление. Те също така изясняват предложените връзки между тези променливи, които се нуждаят от проверка. С това следващата много важна и трудна задача е операционализирането (превръщането в измерими) на променливите, чиито връзки ще бъдат тествани (скали).
След като е уточнен въпросът на изследването, дефинирани са понятията (променливите), латентни или пряко наблюдаеми, чиито връзки ще бъдат проверявани, и са определени мерките, с които ще бъде уловена всяка от тях, от съществено значение е да се определи кои информационни единици ще съдържат необходимата информация (вторични или първични).
Количествените изследвания (експериментални/неекспериментални) трябва също така да определят метода на вземане на проби (случайни/неслучайни), който ще бъде приложен към тази "популация", и размера и характеристиките на групите (неекспериментални; експериментални; контролни), които ще бъдат изслушани. С тези знания изследователят трябва да реши какъв конкретен план за събиране на информация да приеме: корелационен/изследване (напречно; надлъжно) или експериментален.
Събирането на информация (въпросник) е сложно, податливо на добавяне на "грешки" и зависи от опита на изследователя. Поради всички тези причини е препоръчително по възможност да се използват скали, които вече са били валидирани в предишни проучвания, което засилва тяхната надеждност и валидност.
След като организираната информация е налична, данните ще бъдат подложени на коригирани и планирани анализи за проверка на изследователските хипотези (описателни, едномерни, многомерни, заключителни). След това получените резултати трябва да бъдат описани и интерпретирани, за да бъдат в заключение "превърнати" в отговор(и) на първоначалния изследователски въпрос, предизвикал целия процес.
