Дескриптивното количествено проучване има за цел да изследва променливите в една извадка и систематично да ги измерва, описва и интерпретира. Обикновено се използва за събиране на данни за специфично явление или атрибут от интерес в рамките на известна извадка или популация в естествената ѝ среда, без да се контролират или манипулират променливите.
Изследователските проучвания, които описват и изследват променливи в две или повече групи, са сравнителни дескриптивни дизайни. Променливата/променливите, които представляват интерес, се измерват и описват в двете групи и след това се сравняват. Например изследователите могат да проведат сравнително описателно проучване, за да опишат разликите в образователните квалификации между медицинските сестри мъже и жени, работещи в местна болница.
Констатациите от описателни проучвания са най-ценни за определяне на честотата на съществуване на нещо. Те са полезни и за описание на ново или малко известно явление. Въпреки това, макар че констатациите не могат да се използват за установяване на причина и следствие, те могат да помогнат за разработването на хипотези, които могат да бъдат проверени в бъдещи проучвания.
Изследователите трябва да използват методи, за да гарантират, че събраните данни са надеждни и валидни. Това включва използването на техника на вероятностна извадка, за да се избере извадка с достатъчен размер и да се представи точно целевата популация.
Инструментите и методите, използвани за събиране на данни в описателните проучвания, включват анкети, контролни списъци, наблюдения, интервюта и оборудване за измерване на физиологични променливи, като например везни за измерване на теглото и термометри. Те също трябва да бъдат калибрирани, стандартизирани и пилотирани преди употреба, за да се гарантира вътрешната им валидност.
