Изследователският план е основата за събиране и анализ на данни в дадено проучване. Той очертава методите и процедурите и служи като план за измерване и анализ на данните. Тази стратегия дава възможност на изследователите да проучат изследователските въпроси и да организират условията за събиране и анализ на данни по начин, който позволява обобщаване на резултатите от извадката за по-голямата популация (Pandey & Pandey, 2015).
Изборът на подходящ дизайн на изследването е от решаващо значение при провеждането му. Той включва разглеждане на различни фактори - от по-широки предположения до конкретни техники за събиране и анализ на данни. От съществено значение е да се отбележи, че няма фиксиран ред за вземане на тези решения и те трябва да зависят от това, което е най-подходящо за целите на вашето изследване.
Изследователските подходи се състоят от множество планове и процедури, които ръководят стъпките от по-широки предположения до подробни методи за събиране, анализ и тълкуване на данни. Когато избирате подход за изучаване на дадена тема, трябва да вземете предвид философските предположения, процедурите на изследване (изследователски планове) и конкретните изследователски методи за събиране, анализ и интерпретация на данни. Изборът ви на изследователски подход трябва да се основава на естеството на изследователския проблем или въпрос, на вашия личен опит и на целевата аудитория. Тези три елемента - изследователски подходи, изследователски проекти и изследователски методи - осигуряват рамка за разбиране на перспективата на изследването.
В крайна сметка дизайнът на изследването ви ще зависи от различни фактори, като например проблема или въпроса, който изследвате, личния ви опит и аудиторията, до която възнамерявате да достигнете. Например количественото изследване може да бъде най-подходящият подход, ако се стремите да проверите обективни теории, като изследвате връзката между променливите. Този метод включва измерване на променливите с помощта на инструменти, което генерира цифрови данни, които могат да бъдат анализирани с помощта на статистически методи (Creswell, 2014 г.).
За да се започне събирането на данни или анализът в социалните изследвания, трябва да се създаде дизайн или структура. Изследователският проект обаче е нещо повече от работен план. Макар че работният план очертава стъпките, необходими за завършване на проекта, той се основава на изследователския проект. По същество функцията на изследователския проект е да гарантира, че събраните доказателства ни позволяват да отговорим ясно на първоначалния въпрос.
Важно е да се отбележи, че дизайнът на изследването е по-скоро логически, отколкото логистичен проблем. В социалните изследвания фактори като извадката, метода за събиране на данни и дизайна на въпросите са спомагателни за въпроса какви доказателства трябва да се съберат. За съжаление много изследователи се впускат в изготвянето на въпросници или провеждането на интервюта, преди да обмислят каква информация им е необходима, за да отговорят на изследователските си въпроси.
От съществено значение е също така да се прави разлика между изследователския план и метода за събиране на данни. Методът за събиране на данни няма отношение към логиката на дизайна. Обяснителните изследвания се стремят да разработят и оценят причинно-следствени теории, но в социалните науки причинно-следствената връзка е по-скоро вероятностна, отколкото детерминистична. Ето защо ролята на изследователския дизайн е толкова ключова - той свежда до минимум вероятността да се направят неправилни причинно-следствени изводи от данните. При планирането на изследването трябва да се определи видът на доказателствата, необходими за убедителен отговор на изследователския въпрос.
