Въпреки че представлява едно цяло, методът на личните документи може да бъде разделен на няколко вида. Най-важната класификация е тази, която се извършва според вида на източниците на материал, или класификацията на метода на личната история, свързан с официалните документи, и метода на житейската история, основан на записите на респондентите.
В допълнение към тази класификация изключително важна е и класификацията според видовете събития, различни по обхват и значение. Това е класификацията на метод на личните документи за живота на респондента и метод на личните документи за конкретни събития.
Освен това има класификация на метода на личните документи, предназначени да бъдат използвани за научни цели, и на метода на личните документи, които са независими от тях.
Разликата между метода на официалните лични документи и други подобни методи е, че те са написани от други хора, а материалът е обработен в съзнанието на човека, който го е записал, което прави достоверността му съмнителна. От друга страна, съществуват субективни записи, направени от респондента. Въпреки че са субективни, те могат да се считат за истински изследователски метод (Pečujlić & Milić, 1995, с. 139).
Що се отнася до метода, който се отнася до по-голямата част от събитията, оставили някакви следи в живота на респондента, може да се каже, че той има по-универсално значение, тъй като освен важните събития в живота на респондента, този метод разкрива и начина, по който респондентът се е развил като личност, всяка промяна, настъпила през този период от време, промени в нагласите и т.н.
Значението на метода, който се отнася до по-малко събития, не е в количеството събития, а в тяхното въздействие върху самите респонденти, от една страна, и в самото конкретно събитие, от друга.
Биографичният метод, който е разработен за научни цели, е предназначен да осигури постигането на целта, т.е. да изследва връзката между индивида и социалните явления. Следователно може да се каже, че този метод дава най-добри резултати. Въпреки това, въпреки че индивидът е типичният обект на биографичното изследване, валидността на този методологичен подход е потвърдена и в изследванията, основани на колективни единици за анализ (Poleti-Ćosić, 2019, с. 34).
Ролята на изследователя, използващ биографичния метод, е противоположна на ролята на изследователя, провеждащ традиционно качествено изследване: в началото на изследването изследователят събира данни от преживявания, чете или слуша житейските истории на хората, като прави всичко възможно да остане невидим и незабележим, за да не повлияе по никакъв начин на автентичността и качеството на данните, а след това внимателно прочита събраните материали и съответно реконструира реалния живот.
Освен че внася някои промени в ролята на изследователя в процеса на изследване, биографичният метод внася и някои промени в наблюдението на социалната реалност. Традиционното изследване се стреми да изведе причинно-следствената верига, която върви от т.нар. независими променливи към зависимите, докато биографичният метод се стреми да реконструира хронологичната верига от събития и да изследва логиката на тяхното възникване (Pečujlić & Milić, 1995, с. 139).
Пример: При наемане на нов работник в дадена компания биографичният метод може да се използва заедно с попълването на въпросник или интервю. По време на биографичното интервю първоначалният въвеждащ въпрос се задава, за да се електира разказ за събития и преживявания от собствения живот на интервюирания (т.нар. "основен разказ"), който не трябва да се прекъсва чрез задаване на допълнителни въпроси, а да се стимулира чрез невербални жестове и изразяване на интерес. Това дава възможност на интервюирания да разкаже разказа си по свое желание. По време на втората част на интервюто, т.е. по време на "периода на разпитване", изследователят инициира разширяване на темата, като задава разказвачески въпроси или иска допълнителни подробности за аспектите на живота, описани в разказа. Разговорът с дадено лице за определени елементи от биографията му в непринудена атмосфера е добър начин за по-добро опознаване на лицето, както и на неговите положителни и отрицателни черти, като по този начин допринася за прогнозирането на потенциалното бъдещо бизнес сътрудничество.
