Фокус групи

Груповите интервюта се провеждат с групи от хора (обикновено 6-12 души), подбрани специално за целите на провежданото изследване. Едни и същи интервюта се провеждат с различни хора, поради което се получават различни нагласи и отговори по определена тема. По време на груповата мозъчна атака участниците мислят заедно, вдъхновяват се и се предизвикват един друг и реагират на възникващите въпроси и точки (Dörnyei, 2007, с. 144). По-късно се анализират приликите и разликите между получените отговори.

Процесът на изследване на фокусната група включва:

• избор на темата - темата трябва да е важна за участниците и те трябва да имат известни познания по нея. Някои теми обаче може да изглеждат безопасни за интервюиращия, но са много чувствителни за участниците. Според Farquhar и Das (1999) всички изследователски теми имат потенциала да бъдат чувствителни, защото чувствителността на дадена тема не е фиксирана, а социално конструирана;
• подбор на участниците - характеристиките на участниците трябва да съответстват на целите на интервюто и на обсъжданата тема. Участниците във фокус-групата не се подбират чрез систематична случайна извадка. Като се има предвид, че успехът на една група зависи от динамиката между членовете ѝ, изследователят трябва внимателно да обмисли състава на групата. Взаимодействието между участниците е ключова характеристика на метода на фокусната група и трябва да има достатъчно разнообразие, за да се насърчи дискусията. Твърде разнородните групи обаче могат да доведат до конфликт. Затова изследователите трябва да са запознати с различията, да са наясно с потенциалните проблеми и да разполагат със стратегии за справяне с тях, като дори и тогава изследователят няма да може да предвиди или контролира посоката на груповата дискусия (Bloor et al. 2001, с. 20);
• организация - всички участници, които имат отношение към дадена тема, трябва да бъдат организирани по едно и също време и на едно и също място;
• изпълнение - груповият модератор трябва да е опитен и компетентен за такъв тип интервю. Целта на изследването на фокусната група не е да се получат отговорите на групата на предварително зададени въпроси, а да се стимулира дискусията и чрез последващ анализ да се разберат значенията и нормите, които са в основата на груповите отговори. Следователно, вместо да бъде помолена да отговори на въпрос, групата може да бъде помолена да изпълни конкретна задача, като например упражнение за класиране или описание на снимка (Bloor et al., 2001, с. 43). За успешното провеждане на изследването на фокусната група ролята на изследователя е много важна. Контролът е необходим, но изследователят трябва да улеснява груповата дискусия, а не да я контролира, тъй като груповото взаимодействие може да бъде изкривено от твърде много външен контрол. В същото време фасилитаторът трябва да избягва доминирането на групата от отделни членове, а също така да се стреми да насърчава приноса на по-срамежливите (Bloor et al., 2001, с. 49). Мълчанието може да бъде доста смущаващо за фасилитаторите, но има някои неща, които те могат да направят, за да го прекъснат, като например да коментират невербалните улики (Bloor et al., 2001, с. 52).
• запис - най-често се правят аудио-видео записи;
• анализ - качествен анализ на събрания материал, по време на който присъствието на модератора е задължително. Според Bloor et al. (2001, с. 59) транскрипцията на записа на дискусията във фокусната група е задължителна за академичното изследване, тъй като простото слушане на записа или спомените на модератора може да доведе до загуба на голяма част от богатството на данните и ще създаде риск от селективен и повърхностен анализ. От друга страна, данните, които се получават при дискусиите във фокус групи, са хаотични, тъй като хората често говорят едновременно, изреченията остават недовършени, хората тълкуват погрешно коментарите на другите, аргументите им се развиват в хода на обсъждането на темата и т.н. Ето защо трябва да се транскрибира цялата записана реч, което означава всички говорители, ако говорят повече от един човек, а не само доминиращият глас, недовършената или прекъснатата реч, съвсем кратките откъси от речта, дори смехът, езикът на тялото и т.н. Освен това трябва да се идентифицира говорещият (Bloor et al., 2001 г., стр. 72). За да стане това възможно, Bloor et al. (2002) предлагат като първо групово упражнение хората да бъдат помолени да кажат името си и да разкажат няколко изречения за себе си, които могат да послужат като отправна точка или основа за идентифициране по време на транскрипцията. Освен това количеството на данните е огромно, докато анализът трябва да бъде систематичен и строг, да отразява гледните точки на всички случаи, а не само на тези, които отговарят на собствената програма на изследователя (Bloor et al., 2001, с. 62);
• докладване - резултатите от изследванията се трансформират правилно в доклади.

Анализът на данните, събрани чрез интервюта, се състои от следните елементи:

• генериране на кодове;
• разработване на аналитични концепции;
• идентифициране на модели в рамките на понятията;
• изготвяне на обяснение;
• движение напред-назад - постоянно движение от началото към края на текста и обратно.

Чрез кодиране се подбират и свързват данни и се избират теории. От процеса на кодиране се получават класове от явления и ясно дефинирана концепция. Откритото кодиране е първоначалната процедура, която внася елементарен ред в огромното количество информация. Фокусираното кодиране е процес на отстраняване на по-малко продуктивните и по-малко важните кодове и фокусиране върху по-малък брой ключови избрани кодове. Един код е добър, ако съдържа ясен етикет, дефинирана тема, описание, което обяснява кога точно се е появило нещо, свързано с темата, както и положителни и отрицателни примери, за да се избегне объркване.

При документиране на поведението фокусните групи са по-малко подходящи от индивидуалните интервюта, тъй като в групова обстановка има тенденция нетипичното поведение да не се съобщава или да се подценява, особено когато групите трябва да постигнат консенсус по дадена тема (Bloor et al., 2001 г., стр. 8). Предимствата на груповите интервюта включват социална ориентация, гъвкавост, валидност, яснота, ефективност, практичност, докато недостатъците включват липса на контрол, трудни анализи на данните, хетерогенност на групите, сложна организация.