Разграничение между различните видове психологически скали

Скалите на Ликерт, кръстени на своя създател Ренсис Ликерт, са един от най-често използваните и универсални видове психологически скали. Тези скали са предназначени за измерване на интензивността или силата на съгласието или несъгласието с дадено твърдение или поредица от твърдения, като позволяват на респондентите да изразят своите нагласи, мнения и самовъзприятия в цифрова скала. Скалите на Ликерт предлагат практично и лесно средство за събиране на данни и са намерили широко приложение в области като психология, образование, маркетинг и др. В този раздел ще разгледаме същността на скалите на Ликерт, техните приложения и значението им в психологическите изследвания.

Класическият елемент на Ликерт обикновено представя на респондентите поредица от твърдения или въпроси, всеки от които е придружен от цифрова скала, представяща степента на съгласие или несъгласие. След това от респондентите се иска да посочат степента си на съгласие или несъгласие с всяко твърдение, като изберат съответната точка от скалата. Впоследствие отговорите на тези въпроси се сумират, за да се получи резултат, който отразява позицията на респондента по отношение на измерваната черта или конструкт.

Например, разгледайте следния елемент на Ликерт: "По скалата от 1 до 5, моля, посочете доколко сте съгласни със следното твърдение: "Уверен съм в способностите си за решаване на проблеми". В този пример респондентите могат да избират от редица варианти, като 1 означава "категорично несъгласен", а 5 - "категорично съгласен". Като разглеждат колективните отговори на подобни елементи, изследователите могат да получат представа за възприятията и нагласите на хората по отношение на конкретни теми или конструкции.

Опростеността и гъвкавостта на скалите на Ликерт са основните причини за тяхното широко разпространение в психологическите изследвания. Те предлагат практичен и ефективен начин за събиране на субективни данни, което ги прави подходящи за оценка на нагласи, мнения и самовъзприятия. Елементите на Ликерт могат лесно да бъдат адаптирани към различни контексти и области, което ги прави популярен избор за изследователите в различни области.

Приложенията на скалите на Ликерт се простират далеч отвъд използването им в традиционните изследователски среди. Те се използват често в области като психология, образование, маркетинг и здравеопазване за измерване на широк спектър от конструкти. Например в психологията скалите на Ликерт се използват за оценка на самооценката на хората, нивото на тревожност или възприеманата социална подкрепа. В образованието те се използват за оценка на ефективността на преподаването или удовлетвореността на учениците от образователните програми. В маркетинга скалите на Ликерт помагат да се оцени удовлетвореността на клиентите, техните предпочитания и лоялност към марката. Адаптивността и лесната им употреба правят скалите на Ликерт ценен инструмент както за научни изследвания, така и за практически приложения (Likert, 1932).

От съществено значение е да се признае, че макар скалите на Ликерт да са ценен ресурс, техният дизайн и прилагане изискват внимателно обмисляне, за да се гарантира валидността и надеждността на измерванията. Изследователите трябва да обърнат внимание на формулировката и формулировките на елементите, за да избегнат отклонения в отговорите, отклонения в съгласието или други артефакти, които могат да повлияят на резултатите (Krosnick & Presser, 2010). Освен това подходящият избор на варианти за отговор (напр. 5-степенна скала, 7-степенна скала или други варианти) може да повлияе на качеството на събраните данни. Правилният анализ и тълкуване на данните от скалата на Ликерт са също толкова важни, като включват статистически техники като факторния анализ за оценка на валидността и надеждността на скалата.

В обобщение, скалите на Ликерт, въведени от Ренсис Ликерт, са широко използван вид психологическа скала, предназначена за измерване на интензивността или силата на съгласие или несъгласие с твърдения. Те предлагат практично и адаптивно средство за отчитане на нагласи, мнения и самовъзприятия. Простотата на елементите на Ликерт ги прави популярен избор за изследователи в различни области, включително психология, образование, маркетинг и здравеопазване. Въпреки това, техният дизайн и приложение изискват внимателно внимание към формулировката и възможностите за отговор, за да се гарантира валидността и надеждността на измерванията.

Скалите на Търстоун, разработени от Луис Леон Търстоун, представляват специфичен подход към конструирането на психологически скали, различен от по-простите скали на Ликерт. Скалите на Търстоун включват по-сложен процес, включващ група от експерти, които играят ключова роля в оценяването на набор от елементи, обикновено твърдения, въз основа на тяхната релевантност и представителност на разглеждания конструкт. На елементите, които постигат консенсус сред групата от съдии, се приписват по-високи тегла, което означава, че те са по-важни за отразяване на същността на конструкта. Обратно, елементите, които не успяват да постигнат консенсус, получават по-ниски тегла. След това на респондентите се възлага да оценят всеки от тези елементи и крайният резултат се изчислява въз основа на среднопретеглените стойности на техните отговори.

Макар и по-рядко използвани от скалите на Ликерт, скалите на Търстоун предлагат уникален и ценен метод за психологическо измерване. Те са особено подходящи за ситуации, в които експертната преценка е от решаващо значение за определянето на измервания конструкт. В този раздел се разглеждат тънкостите на скалите на Thurstone, техните отличителни характеристики и приложенията им в психологическите изследвания.

Процесът на конструиране на скалите на Търстоун е коренно различен от този на скалите на Ликерт. Той се основава на участието на група експерти, които са добре запознати с измерваната област или конструкт. Тези експерти играят централна роля в процеса на разработване на скалата, като оценяват набор от елементи, които да бъдат включени в скалата. Елементите обикновено се състоят от твърдения или въпроси, които имат за цел да обхванат различни аспекти на конструкта. Експертите са натоварени със задачата да оценят уместността и представителността на всеки елемент за въпросния конструкт.

Елементите, които постигат консенсус сред експертната група, се считат за много подходящи и представителни за конструкта. На тези елементи се приписват по-високи тегла, което показва по-голямата им значимост за отразяване на същността на изследваната черта или атрибут. За разлика от тях на елементите, които не получават консенсус, се определят по-ниски тегла, тъй като се смята, че те са по-малко важни за конструкта.

Следващият етап от процеса на конструиране на скалата на Thurstone включва събиране на отговори от извадка от лица, които представляват целевата група. Тези респонденти са помолени да оценят всеки от елементите въз основа на личното си мнение или опит, свързани с конструкта. Оценяването обикновено се извършва по цифрова скала, например 5- или 7-степенна, като по-високите стойности показват по-силно съгласие с твърдението.

Окончателният резултат за всеки респондент се изчислява като среднопретеглена стойност на отговорите му на отделните въпроси. Теглата, определени за елементите, се определят по преценка на експертната група, като отразяват относителната важност на всеки елемент за отразяване на конструкта. Полученият резултат представлява количествено представяне на позицията на индивида по отношение на изследваната черта или атрибут.

Скалите на Thurstone са признати за способни да предоставят нюансирани и специфични за контекста измервания. Това е особено ценно, когато става въпрос за сложни конструкции или атрибути, които е трудно да бъдат оценени с помощта на прости, едноизмерни скали на Ликерт. Чрез включването на експерти в процеса на конструиране на скалите, скалите на Thurstone гарантират, че избраните елементи са не само подходящи, но и отразяват многоизмерния характер на конструкта.

Въпреки че скалите на Търстоун предлагат надежден подход към психологическото измерване, те се използват по-рядко от скалите на Ликерт. Това се дължи най-вече на по-трудоемкия и ресурсоемък характер на процеса на конструиране на скалите. Събирането на група от експерти и осигуряването на консенсус между тях може да отнеме много време и средства. Освен това разчитането на експертна преценка може да внесе субективност в процеса, което потенциално да повлияе на обективността на измерванията (Carmines & Zeller, 1979).

Въпреки това скалите на Търстоун са най-добри в ситуации, в които експертният консенсус е от първостепенно значение. Те са особено полезни в случаите, когато няма общоприет или стандартизиран метод за измерване на сложен конструкт. В такива случаи скалите на Thurstone осигуряват структуриран, но гъвкав подход за улавяне на нюансите на изследваното свойство.

В обобщение, скалите на Търстоун, разработени от Луис Леон Търстоун, предлагат различен и ценен подход към психологическото измерване. Тези скали включват група от експерти, които играят централна роля в оценяването и претеглянето на елементите въз основа на тяхната релевантност и представителност на измервания конструкт. Скалите на Thurstone осигуряват нюансирано и специфично за контекста средство за измерване, което ги прави особено полезни в ситуации, в които експертната оценка е от съществено значение за дефинирането на конструкта.

Размитите оценъчни скали представляват различен и иновативен подход към измерването в психологическите изследвания и оценяването. За разлика от традиционните скали на Ликерт или Търстоун, размитите рейтингови скали предлагат на респондентите гъвкавост да изразят своето мнение или отношение, като използват степен на принадлежност към множество категории или възможности, а не точна числова стойност. В този раздел ще разгледаме концепцията за размитите рейтингови скали, техните уникални характеристики и приложенията им в психологическите изследвания, подкрепени от съответната литература и цитати.

Размитите скали за оценяване, наричани още размити множества, получават името си от принципа на "размитост". Това понятие признава, че не всички човешки преживявания, мнения или нагласи могат да бъдат ясно категоризирани в дискретни стойности или варианти. В традиционната скала на Ликерт например от респондентите се изисква да изберат от краен набор от възможности, като "категорично несъгласен", "несъгласен", "неутрален", "съгласен" или "категорично съгласен", и да дадат една цифрова стойност на отговора си. За разлика от тях размитите оценъчни скали признават, че човешките преживявания и възприятия често се характеризират със степен на двусмисленост или припокриване.

В основата на размитите скали за оценка стои концепцията за размита логика - математическа рамка, която се занимава с неточна или несигурна информация. Размитата логика позволява на хората да изразяват своите мнения или нагласи, като използват степени на принадлежност към различни категории. Например, когато са запитани за степента на съгласие с дадено твърдение, респондентите могат да определят частична принадлежност към няколко категории едновременно, което показва, че отговорът им може да има характеристики както на "съгласен", така и на "неутрален".

Основното предимство на размитите скали за оценка е способността им да отразяват богатството и сложността на човешкия опит и мнения. Те осигуряват по-нюансирано и точно представяне на мненията на респондентите, като им позволяват да изразят степента, в която се придържат към различните категории отговори. Този подход е особено полезен, когато става въпрос за абстрактни или многостранни конструкции, които не отговарят на строга едноизмерна скала.

Размитите скали за оценка намират приложение в различни области на психологическите изследвания. Например в областта на лингвистиката и семантиката размитата логика се използва за моделиране на неяснотата и неточността в изразите на естествения език. В областта на оценяването на образованието размитите скали за оценка са използвани за оценяване на компетентностите на учениците по начин, който отчита постепенното придобиване на умения, а не фиксирани, бинарни резултати. В клиничната психология тези скали се използват за оценка на интензивността на симптомите при психични разстройства, като се отчита, че състоянията на психичното здраве често се характеризират с градация на тежестта (Zadeh, 1973).

Използването на размити оценъчни скали се оценява високо заради способността им да улавят сложността и финеса на човешките преживявания. В изследване на Dubois и Prade (1991 г.) авторите подчертават значението на размитата логика в ситуации, в които човешката преценка включва вземане на решения при несигурност или работа с неточна информация. Те твърдят, че размитата логика позволява на вземащите решения да включват както количествени, така и качествени оценки, което води до по-информирани и контекстуално подходящи решения.

В друго изследване на Klir и Yuan (1996 г.) авторите обсъждат предимствата на размитата логика при моделирането на сложни системи, особено когато входните данни са неточни или двусмислени. Те подчертават, че размитата логика осигурява формална рамка за представяне и обработка на неясна информация, което позволява по-реалистично представяне на сложни явления в различни области, включително в психологията.

Въпреки предимствата на размитите скали за оценка, те не са лишени от предизвикателства. Един от основните проблеми е необходимостта от ясни насоки и обучение на респондентите за ефективно използване на тези скали. Респондентите може да се нуждаят от по-задълбочено разбиране на начина на определяне на степените на принадлежност, а изследователите трябва да предоставят насоки, за да гарантират смисленото тълкуване на отговорите. Освен това анализът на данни с размити оценъчни скали изисква специфични техники, които може да са по-малко познати на изследователите, свикнали с традиционните методи за измерване.

В заключение, размитите оценъчни скали предлагат нов и гъвкав подход към психологическото измерване, като позволяват на респондентите да изразяват своите мнения и нагласи, използвайки степени на принадлежност към множество категории за отговор. Този подход признава присъщата на човешките преживявания двусмисленост и сложност, което го прави особено подходящ за оценка на абстрактни или многостранни конструкти. Макар че размитите скали за оценка може да изискват повече указания за респондентите и специализирани техники за анализ на данните, те са обещаващи в области, в които неточната или несигурна информация играе значителна роля.

В сферата на психологическите измервания има разнообразен набор от скали, които отговарят на специфичните цели на изследването, естеството на изследваната конструкция и практическите съображения. Макар че скалите на Ликерт и Търстоун са сред най-разпространените, няколко други типа скали предлагат уникални предимства и са пригодени за различни изследователски контексти. В този раздел се разглеждат някои от тези алтернативни видове скали, включително скалите на семантичния диференциал, визуалните аналогови скали (VAS) и скалите на Гутман, като се разглеждат техните приложения и значение в психологическите изследвания, допълнени от съответни литературни цитати.

Семантични диференциални скали: Семантичните диференциални скали са специализирана форма на психологическо измерване, която се фокусира върху оценката на конотациите или емоционалните асоциации на дадено понятие или елемент. На респондентите се представят двойки двуполюсни прилагателни, като например "щастлив" - "тъжен" или "приятелски" - "неприятелски", и се иска да поставят знак по континуума, за да посочат своето възприятие или оценка на концепцията. Изборът на прилагателни в тези скали е променлив, като се адаптира към конкретния изследван конструкт. Семантичните диференциални скали предлагат уникален поглед върху емоционалните или оценъчните измерения, свързани с дадена концепция (Osgood, Suci, & Tannenbaum, 1957).

Например в проучване, оценяващо общественото мнение за политически кандидат, скалата на семантичния диференциал може да включва двойки прилагателни като "надежден" и "ненадежден", "компетентен" и "некомпетентен" и "симпатичен" и "несимпатичен". След това респондентите ще посочат в коя част на скалата се намира тяхното възприятие за кандидата за всяка двойка прилагателни. Получените данни биха могли да разкрият емоционалните и оценъчните компоненти на общественото мнение за кандидата.

Визуална аналогова скала (VAS): Визуално-аналоговите скали (VAS) представляват друга алтернатива на традиционните скали на Ликерт или Търстоун. Те предлагат непрекъсната линия или скала, често представена визуално, където респондентите са инструктирани да отбележат позицията си, за да посочат своя отговор. Уникалният аспект на VAS се състои в това, че те позволяват по-фина детайлност на измерването чрез представяне на непрекъснат спектър.

Често срещано приложение на VAS е измерването на субективни преживявания, като интензивност на болката, настроение или удовлетворение. В клинична обстановка пациентите могат да бъдат помолени да отбележат нивото на болката си на VAS, вариращо от "никаква болка" до "най-силната възможна болка". Като поставят знак на линията, пациентите дават количествена оценка на интензивността на болката си.

Предимствата на VAS се състоят в тяхната чувствителност към фините разлики, което ги прави особено ценни при работа с конструкти, които включват градации или нюанси. Този подход позволява по-прецизни измервания, които могат да бъдат от особено значение при клинични оценки или при оценяване на субективни преживявания (Huskisson, 1974).

Скали на Guttman: Скалите на Гутман, известни още като кумулативни скали, представляват уникален подход към психологическото измерване. Те се състоят от набор от елементи или твърдения, подредени йерархично по трудност или интензивност. От респондентите се изисква да подкрепят даден елемент, ако подкрепят всички предходни елементи в скалата. По същество, ако респондентът е съгласен с дадено твърдение, това означава, че е съгласен с всички предишни твърдения в скалата, което създава кумулативна мярка за конструкта.

Скалите на Гутман са особено полезни при измерване на йерархично организирани конструкти, при които одобрението на един елемент предполага одобрението на по-прости или по-малко интензивни елементи. Тези скали често се използват при оценяване на образованието, където ученето се разглежда като кумулативен процес. Например при оценяване на математическите познания на респондентите може да бъде представена поредица от математически задачи, всяка от които надгражда сложността на предишната. С успешното решаване на дадена задача те демонстрират, че владеят всички предходни задачи от скалата (Guttman, 1950).

Изборът на тип скала: Изборът на подходящ тип скала е изключително важно решение при планирането на психологическо изследване. При избора на скала изследователите трябва да вземат предвид естеството на конструкта, конкретните цели на изследването и практически съображения. Всеки тип скала има своите уникални силни страни и ограничения, поради което е важно скалата да съответства на нюансите на конструкта.

Например скалите на Ликерт са подходящи за измерване на прости нагласи или мнения, докато скалите на Търстоун предлагат по-нюансиран подход, който може да обхване многоизмерни конструкции. Скалите на семантичния диференциал са безценни за изследване на емоционалните измерения на понятията, VAS осигуряват фини измервания на субективните преживявания, а скалите на Гутман са идеални за йерархично организирани конструкции.

При избора на скала е важно също така да се вземат предвид лесното ѝ прилагане, разбирането от страна на респондентите и изискванията за анализ на данните. В някои случаи изследователите могат да изберат комбинация от скали или да използват скала, която обединява елементи от различни видове, в зависимост от нуждите на изследването (Sarstedt, Ringle & Hair, 2021).

В обобщение, психологическите изследвания могат да се възползват от разнообразни видове скали, освен скалите на Ликерт и Търстоун. Семантичните диференциални скали, визуалните аналогови скали и скалите на Гутман предлагат уникални предимства при измерването на емоционални асоциации, улавянето на нюансирани преживявания и оценката на йерархично организирани конструкти. Изследователите трябва внимателно да изберат най-подходящия тип скала въз основа на естеството на конструкта и целите на изследването, за да гарантират точността и уместността на своите измервания.