Обяснение на процеса на генериране на потенциални елементи от скалата, свързани с избрания конструкт.
Насоки за усъвършенстване и подобряване на тези елементи чрез експертни прегледи и пилотно тестване.
Насоки за формулиране, оформяне и опции за отговор.
В сложния процес на разработване на психологически скали модул 3 играе ключова роля, като се фокусира върху генерирането и усъвършенстването на елементите на скалата. Тези елементи служат като градивни елементи на измерването, което позволява систематично количествено определяне на сложни психологически конструкти. В този модул навлизаме в процеса на създаване на потенциални елементи на скалата, свързани с избрания конструкт, като предоставяме насоки за усъвършенстване и подобряване на тези елементи чрез експертни оценки и пилотно тестване. Освен това изследваме критичните елементи на формулировката на елементите, форматирането и възможностите за отговор, които заедно формират надеждността и валидността на измервателната скала.
Процесът на разработване на психологическа скала е сложен и многостранен и изисква внимателно разглеждане на различни фактори, за да се гарантира нейната валидност и надеждност. Конструирането на валидна и надеждна скала е от решаващо значение за психологическите изследвания, тъй като качеството на събраните данни до голяма степен зависи от качеството на инструмента за измерване. В този текст се разглеждат основните въпроси, свързани с разработването на обективни скали, с акцент върху осигуряването на конструктивна валидност, която е от съществено значение за успеха на всеки инструмент за измерване.
Първата стъпка при конструирането на валидна скала е определянето на психологическия конструкт, който представлява интерес. Конструктът е абстрактното понятие, което скалата цели да измери. Тази дефиниция трябва да бъде ясна, точна и да се основава на съществуващите психологически теории и емпирични доказателства. Без добре дефиниран конструкт целта на скалата става неясна, а способността ѝ да измерва предвидените психологически явления е компрометирана (Clark & Watson, 2015).
След като конструктът е ясно дефиниран, следващата стъпка е да се генерират потенциални елементи на скалата. Тези елементи са твърдения или въпроси, предназначени да предизвикат отговори от респондентите, които отразяват тяхната позиция по отношение на конструкта. Изготвянето на ясни и конкретни елементи е от съществено значение по време на тази фаза, за да се гарантира, че всеки елемент е пряко свързан с конструкта, няма двойно съдържание и поддържа баланс между позитивно и негативно формулирани елементи (DeVellis, 2016).
Експертните прегледи са важен компонент от усъвършенстването на елементите. Експертите в тази област оценяват генерираните елементи по отношение на тяхната уместност, яснота и представителност на конструкта. Те предоставят ценна обратна връзка, която води до промени във формулировката на елементите, формата или до премахване на елементи, които се считат за неуместни или излишни. Този повтарящ се процес спомага за повишаване на валидността на съдържанието на скалата (Clark & Watson, 2015).
Пилотното тестване следва експертните оценки и включва малка извадка от лица, подобни на предвидените респонденти на окончателната скала. Този етап е от съществено значение за оценка на яснотата на елементите и за разбиране на начина, по който респондентите ги тълкуват и отговарят на тях. Когнитивните интервюта, проведени по време на пилотното тестване, са особено ценни, тъй като позволяват на изследователите да проучат как участниците мислят и се чувстват, докато попълват скалата. Тези интервюта помагат да се идентифицират потенциалните източници на объркване и да се информират за по-нататъшното усъвършенстване на елементите (Willis, 2005 г.).
Формулировката на елементите, форматирането и възможностите за отговор са ключови елементи в процеса на разработване на скалата. Формулировката на елементите трябва да бъде кратка и конкретна, като се избягва жаргон или сложен език, за да се осигури достъпност за целевата група. Форматирането на елементите на скалата трябва да бъде последователно и удобно за ползване, а вариантите за отговор трябва да са ясни и логично подредени, за да се поддържат надеждността и валидността на скалата (DeVellis, 2016).
Основно съображение при разработването на обективни скали е теоретичната основа на конструкта. Валидната скала трябва да се основава на съществуващите теории и да се подкрепя от емпирични доказателства. Изследователите трябва да направят задълбочен преглед на литературата, за да се уверят, че избраният от тях конструкт съответства на установените принципи и модели (Smith & Glass, 1977).
Уместността е друг важен фактор при избора на конструкцията. Избраният конструкт трябва пряко да допринася за развитието на знанието или да решава практически въпроси. Нерелевантните конструкти могат да доведат до усилия за събиране на данни, които не предоставят ценни прозрения или решения. Ето защо изследователят трябва внимателно да прецени релевантността на конструкта спрямо изследователския въпрос и целите (Schmitt, 1996).
Възможността за измерване е практическо съображение при разработването на скали. Изследователите трябва да преценят дали избраният конструкт може да бъде ефективно и надеждно измерен с помощта на наличните методи и инструменти. Ако даден конструкт е труден за измерване или изисква специализирано оборудване, той може да не е осъществим за обхвата или бюджета на изследването (Clark & Watson, 2015).
В заключение, конструирането на обективна скала за психологически изследвания е щателен и многостранен процес. Ясното дефиниране на конструкта, внимателното генериране и усъвършенстване на елементите, както и вниманието към формулировката на елементите, форматирането и възможностите за отговор са решаващи елементи при разработването на валидна и надеждна скала. Освен това изследователите трябва да вземат предвид теоретичната основа, значимостта и възможността за измерване на избрания конструкт, за да гарантират успеха на инструмента за измерване.
Процесът на генериране на потенциални елементи на скалата е ключов и интелектуално ангажиращ етап в разработването на психологическа скала. Този творчески процес включва превръщането на абстрактни конструкти от интерес в осезаеми, измерими твърдения или въпроси, които служат като градивни елементи на скалата. Тази стъпка е от съществено значение за преодоляване на пропастта между теоретичните концепции и тяхното операционализиране (DeVellis, 2016).
Изработването на ясни и конкретни елементи е първоначалната стъпка в творческата фаза на генериране на потенциални елементи от скалата. Тези елементи трябва да бъдат конструирани с яснота, конкретност и липса на двусмисленост. Целта е да се гарантира, че всяко изделие се отнася пряко до избрания конструкт и е предназначено за получаване на отговори, които реално представят позицията на респондента по отношение на конструкта (DeVellis, 2016).
За да илюстрираме, нека разгледаме психологическа конструкция като "самочувствие". Този конструкт включва възприятията на индивидите за тяхната самооценка и самоефикасност. За да се създадат ясни и конкретни елементи, потенциалните твърдения могат да включват: "Чувствам се уверен в способностите си" или "Често се съмнявам в себе си". Тези твърдения се отнасят до различни аспекти на самооценката и отразяват вариациите в начина, по който хората възприемат и преживяват този конструкт.
Важно съображение при генерирането на елементите е необходимостта да се избягват двойни елементи. Двойните елементи са твърдения, които обхващат множество концепции или идеи в рамките на един елемент. Тези елементи могат да доведат до объркване и да компрометират валидността на скалата. Например, разгледайте елемент, който съчетава самооценка и образ на тялото, като например: "Чувствам се добре със себе си и външния си вид". Това изделие смесва два отделни конструкта, което затруднява респондентите да дадат точни отговори и потенциално внася грешка в измерването (DeVellis, 2016).
Балансирането на позитивно и негативно формулирани въпроси е друг важен аспект от процеса на генериране на въпроси. Постигането на този баланс е от съществено значение за намаляване на отклоненията в отговорите, които могат да изкривят резултатите от скалата. Пристрастията към отговора могат да включват тенденцията да се съгласяваме с всички елементи, независимо от тяхното съдържание, или постоянно да избираме противоположния отговор. Балансирането на позитивно и негативно формулирани елементи помага да се противодейства на тези отклонения и да се осигури по-точно отразяване на конструкта.
Например в скала за измерване на тревожността е важно да се включат както позитивно формулирани елементи като "Чувствам се спокоен и релаксиран", така и негативно формулирани елементи като "Често се притеснявам и се чувствам нервен". Чрез включването на двата вида елементи скалата обхваща по-широк спектър от отговори, свързани с конструкта "тревожност". Този подход гарантира, че лицата, които изпитват различни аспекти на тревожността, могат да изразят по-точно своите чувства и преживявания чрез скалата (DeVellis, 2016).
В обобщение, процесът на генериране на потенциални елементи на скалата е динамичен и творчески етап от разработването на психологическа скала. Изработват се ясни и конкретни елементи, за да се гарантира, че те са пряко свързани с избрания конструкт, като същевременно избягването на двойни елементи е от съществено значение за запазване на яснотата и валидността на елементите. Балансирането на позитивно и негативно формулирани елементи помага да се противодейства на отклоненията в отговорите и осигурява по-точно отразяване на измервания конструкт. Тези съображения заедно допринасят за разработването на стабилна и надеждна психологическа скала.
Процесът на усъвършенстване и подобряване на потенциалните елементи на скалата чрез експертни оценки е важна стъпка в разработването на психологическа скала, като основният фокус е върху осигуряването на валидност на съдържанието. Валидността на съдържанието е жизненоважна, за да се потвърди, че елементите точно и изчерпателно представят интересуващия ни конструкт (Clark & Watson, 2015). На този етап експертите оценяват елементите, за да преценят тяхната уместност, яснота и краткост.
Експертните оценки играят основна и незаменима роля в процеса на усъвършенстване. Тези експерти са лица с познания в съответната област, които внасят безценни прозрения и преценка в оценката на елементите на скалата. Тяхната експертиза гарантира, че елементите действително отразяват основните аспекти на конструкта и че са подходящи, ясни и кратки (Clark & Watson, 2015).
Например при разработването на скала, насочена към измерване на ефективността на учителите, за оценка на елементите се привличат образователни експерти с опит в областта на педагогиката и образователните изследвания. Тези експерти оценяват елементите, за да потвърдят, че те ефективно обхващат критични елементи на качеството на преподаване, като например управление на класа, стратегии за преподаване и ангажираност на учениците. Тяхната експертиза е от съществено значение за определяне на това дали елементите на скалата отразяват изчерпателно предвидения конструкт на ефективността на учителя.
Обратната връзка, предоставена от експертните рецензенти, често води до значителни промени във формулировката и яснотата на елементите. Тя може да доведе и до премахване на елементи, които се считат за неуместни или излишни. Този повтарящ се процес на усъвършенстване и преразглеждане на елементите на скалата повишава валидността на съдържанието на скалата (Clark & Watson, 2015).
В допълнение към изясняването на формулировката на елементите, експертите могат да предложат алтернативни формулировки, за да се гарантира, че елементите са кратки и недвусмислени. Този процес допринася за разработването на лесни за разбиране и недвусмислени за респондентите въпроси. Той спомага за предотвратяване на неправилно тълкуване и грешки в отговорите, които биха могли да компрометират валидността на скалата.
Освен това експертните прегледи помагат за идентифицирането на елементи, които може да не допринасят за измерването на целевия конструкт. По време на този процес се елиминират излишните или нерелевантните елементи. Това не само оптимизира скалата, но и гарантира, че останалите елементи отразяват по-точно и изчерпателно интересуващия ни конструкт.
Участието на експертни рецензенти също е от полза за потвърждаване на съответствието на елементите с конструкта в конкретния контекст на изследването. В зависимост от целите на изследването и популацията може да се наложи някои елементи да бъдат адаптирани или преработени, за да се гарантира, че са подходящи за съответния контекст.
Процесът на експертна оценка се характеризира със съвместен и итеративен подход. Изследователите работят в тясно сътрудничество с експертите, за да се справят с тяхната обратна връзка, да направят необходимите корекции и да усъвършенстват елементите. Тези съвместни усилия са от съществено значение за повишаване на валидността на съдържанието на скалата.
Освен това експертните оценки допринасят за цялостната достоверност и надеждност на скалата. Когато се знае, че експерти в областта са прегледали и валидирали елементите на скалата, това добавя ниво на увереност в способността на скалата да измерва точно и надеждно предвидения конструкт.
В обобщение, процесът на усъвършенстване и подобряване на потенциалните елементи на скалата чрез експертни оценки е от съществено значение за гарантиране на валидността на съдържанието. Експертните рецензенти играят ключова роля в оценяването на елементите, предлагането на обратна връзка и идентифицирането на необходимите корекции. Този повтарящ се процес подобрява яснотата, уместността и краткостта на елементите на скалата, като в крайна сметка допринася за разработването на валидна и надеждна психологическа скала.
Пилотното тестване е неразделна част от процеса на разработване на психологически скали, тъй като служи за оценка на яснотата на елементите на скалата и за наблюдение на начина, по който респондентите ги тълкуват и реагират на тях (Nunnally & Bernstein, 1994). Този етап предлага ценна възможност да се гарантира, че елементите са разбираеми за целевата група, и да се идентифицират и отстранят потенциални проблеми в елементите и структурата на скалата.
Пилотното тестване обикновено включва малка извадка от лица, които са сходни с предвидените респонденти на окончателната скала (Nunnally & Bernstein, 1994). Тази извадка се подбира, за да даде представа за яснотата, интерпретируемостта и потенциалните отклонения в отговорите, свързани с елементите. От съществено значение е пилотната извадка да наподобява в голяма степен характеристиките на предвидената целева група, за да се гарантира, че обратната връзка е представителна и смислена.
Когнитивните интервюта са ключов компонент на пилотното тестване (Willis, 2005). По време на тези интервюта от участниците се изисква да мислят на глас, докато четат и отговарят на елементите от скалата. Този метод позволява на изследователите да придобият задълбочено разбиране за начина, по който хората интерпретират елементите, да идентифицират потенциалните източници на объркване и съответно да прецизират формулировката и форматирането на елементите.
Когнитивните интервюта дават възможност да се надникне в когнитивните процеси на респондентите. Изследователите могат да наблюдават как респондентите подхождат към всеки елемент, дали намират формулировката за ясна или объркваща и дали изпитват затруднения при избора на вариант за отговор. Тези наблюдения са безценни при усъвършенстването на елементите, за да се гарантира, че те са възможно най-ясни и недвусмислени.
Освен това пилотното тестване често води до намаляване на броя на елементите. Елементите, които постоянно се тълкуват неправилно, водят до отклонения в отговорите или се считат за неясни от респондентите, могат да бъдат премахнати от скалата (Nunnally & Bernstein, 1994). Това е важна стъпка, за да се гарантира, че окончателната скала е надеждна и валидна. Като премахват проблемните елементи, изследователите подобряват цялостното качество на скалата и повишават нейната ефективност като инструмент за измерване.
Процесът на редуциране на елементите трябва да се ръководи от емпиричните данни, събрани по време на етапа на пилотно тестване. Например елементите с висок процент на неотговаряне или тези, които показват малка вариативност на отговорите, могат да бъдат кандидати за премахване. Освен това елементите, които респондентите постоянно намират за неясни, объркващи или неуместни, следва да бъдат внимателно проучени за потенциални промени или премахване от скалата.
Целта на пилотното тестване е да се усъвършенстват и подобрят елементите на скалата, за да се гарантира, че те са лесно разбираеми, водят до смислени отговори и точно отразяват планирания конструкт. В резултат на тази фаза изследователите получават по-прецизен набор от елементи, които са били подложени на внимателна проверка по отношение на яснотата, тълкуването и моделите на отговори.
В заключение, пилотното тестване е важен етап от разработването на психологически скали. То дава възможност да се оцени яснотата на елементите на скалата и да се наблюдава как респондентите ги тълкуват и реагират на тях. Използването на когнитивни интервюта, както и редуцирането на елементите въз основа на емпирични данни, гарантира, че окончателната скала е едновременно надеждна и валидна. Този итеративен процес повишава качеството на скалата, допринасяйки за нейната ефективност като инструмент за измерване в психологическите изследвания.
При разработването на психологически скали процесът се простира отвъд генерирането и усъвършенстването на елементите на скалата и включва критични съображения относно формулировката на елементите, форматирането и възможностите за отговор. Тези компоненти оказват значително влияние върху надеждността и валидността на измервателната скала (DeVellis, 2016). За да се гарантира, че скалата ефективно улавя планирания конструкт, е от съществено значение да се обърне педантично внимание на тези фактори.
Формулировката на елементите е ключов елемент при създаването на елементите на скалата. Формулировката на всеки елемент трябва да бъде кратка, конкретна и да отразява пряко дефиницията на конструкта. Яснотата във формулировката на елементите е от основно значение, за да се гарантира, че респондентите могат лесно да разберат и интерпретират елементите (DeVellis, 2016). Избягването на жаргон, прекалено сложен език или двусмислени формулировки е от съществено значение, за да бъдат елементите достъпни за целевата група. Например в скала, измерваща удовлетвореността от работата, един добре конструиран елемент може да бъде формулиран като "Доволен съм от настоящата си работа", а не като по-сложно или объркано твърдение. Това ниво на яснота във формулировката на елементите е от решаващо значение за получаването на смислени и интерпретируеми отговори.
Форматирането играе съществена роля за използваемостта на една психологическа скала. Наложително е да се поддържа последователност и удобство за потребителя при форматирането на елементите на скалата. Препоръчва се използването на единен формат на отговора за всички елементи на скалата, за да се гарантира, че респондентите могат лесно да разберат и попълнят скалата (DeVellis, 2016). Често срещана практика е да се използва 5-степенна скала на Ликерт, която се състои от опции, вариращи от "Напълно несъгласен" до "Напълно съгласен". Този стандартизиран формат опростява процеса на отговаряне, като позволява на респондентите да предоставят систематично своята обратна връзка. Последователното форматиране не само улеснява респондентите, но и повишава надеждността и възможността за тълкуване на скалата.
Изборът на варианти за отговор е друг важен аспект, който трябва да се вземе предвид при разработването на елементите на скалата (DeVellis, 2016). Вариантите за отговор са наборът от възможности за избор, които са на разположение на респондентите за всеки елемент. Те трябва да са ясни, логично подредени и съобразени със специфичния конструкт и целите на изследването. Обичайните формати за отговор включват скали на Ликерт, цифрови оценъчни скали и визуални аналогови скали. Тези опции за отговор служат като котва за респондента, за да изрази своето съгласие, несъгласие, интензивност или други съответни измерения на конструкта. Изборът на варианти за отговор трябва да се направи обмислено, като се вземат предвид специфичните характеристики на конструкта и целите на изследването. Например при скала за измерване на самоефикасността вариантите за отговор могат да варират от "Съвсем не съм уверен" до "Изключително уверен", което позволява на респондентите да изразят степента на своите убеждения за самоефикасност.
В обобщение, разработването на елементи от скалата изисква да се обърне специално внимание на формулировката на елементите, форматирането и възможностите за отговор. Формулировката на елементите трябва да набляга на яснотата, специфичността и съответствието с дефиницията на конструкта. Последователността във форматирането повишава удобството за потребителя и спомага за поддържането на еднаквост в цялата скала. И накрая, изборът на варианти за отговор трябва да бъде добре обмислен, като се гарантира, че те са ясни и логично подредени, за да уловят нюансите на изследваната конструкция. Тези аспекти в своята съвкупност допринасят за надеждността, валидността и интерпретативността на психологическата скала, което позволява събирането и анализирането на значими данни в психологическите изследвания.
В заключение, Модул 3 навлиза в критичната фаза на генериране и усъвършенстване на елементите на скалата, които са основните елементи на психологическото измерване. Процесът включва креативност при създаването на ясни и конкретни елементи, усъвършенстване чрез експертни оценки, за да се гарантира валидността на съдържанието, и пилотно тестване за оценка на яснотата и моделите на отговор. Освен това внимателното отношение към формулировката на елементите, форматирането и възможностите за отговор е от съществено значение за повишаване на надеждността и валидността на скалата за измерване.
What is the purpose of pilot testing in the process of scale development?
