В сложния процес на разработване на психологически скали модул 3 играе ключова роля, като се фокусира върху генерирането и усъвършенстването на елементите на скалата. Тези елементи служат като градивни елементи на измерването, което позволява систематично количествено определяне на сложни психологически конструкти. В този модул навлизаме в процеса на създаване на потенциални елементи на скалата, свързани с избрания конструкт, като предоставяме насоки за усъвършенстване и подобряване на тези елементи чрез експертни оценки и пилотно тестване. Освен това изследваме критичните елементи на формулировката на елементите, форматирането и възможностите за отговор, които заедно формират надеждността и валидността на измервателната скала.
Процесът на разработване на психологическа скала е сложен и многостранен и изисква внимателно разглеждане на различни фактори, за да се гарантира нейната валидност и надеждност. Конструирането на валидна и надеждна скала е от решаващо значение за психологическите изследвания, тъй като качеството на събраните данни до голяма степен зависи от качеството на инструмента за измерване. В този текст се разглеждат основните въпроси, свързани с разработването на обективни скали, с акцент върху осигуряването на конструктивна валидност, която е от съществено значение за успеха на всеки инструмент за измерване.
Първата стъпка при конструирането на валидна скала е определянето на психологическия конструкт, който представлява интерес. Конструктът е абстрактното понятие, което скалата цели да измери. Тази дефиниция трябва да бъде ясна, точна и да се основава на съществуващите психологически теории и емпирични доказателства. Без добре дефиниран конструкт целта на скалата става неясна, а способността ѝ да измерва предвидените психологически явления е компрометирана (Clark & Watson, 2015).
След като конструктът е ясно дефиниран, следващата стъпка е да се генерират потенциални елементи на скалата. Тези елементи са твърдения или въпроси, предназначени да предизвикат отговори от респондентите, които отразяват тяхната позиция по отношение на конструкта. Изготвянето на ясни и конкретни елементи е от съществено значение по време на тази фаза, за да се гарантира, че всеки елемент е пряко свързан с конструкта, няма двойно съдържание и поддържа баланс между позитивно и негативно формулирани елементи (DeVellis, 2016).
Експертните прегледи са важен компонент от усъвършенстването на елементите. Експертите в тази област оценяват генерираните елементи по отношение на тяхната уместност, яснота и представителност на конструкта. Те предоставят ценна обратна връзка, която води до промени във формулировката на елементите, формата или до премахване на елементи, които се считат за неуместни или излишни. Този повтарящ се процес спомага за повишаване на валидността на съдържанието на скалата (Clark & Watson, 2015).
Пилотното тестване следва експертните оценки и включва малка извадка от лица, подобни на предвидените респонденти на окончателната скала. Този етап е от съществено значение за оценка на яснотата на елементите и за разбиране на начина, по който респондентите ги тълкуват и отговарят на тях. Когнитивните интервюта, проведени по време на пилотното тестване, са особено ценни, тъй като позволяват на изследователите да проучат как участниците мислят и се чувстват, докато попълват скалата. Тези интервюта помагат да се идентифицират потенциалните източници на объркване и да се информират за по-нататъшното усъвършенстване на елементите (Willis, 2005 г.).
Формулировката на елементите, форматирането и възможностите за отговор са ключови елементи в процеса на разработване на скалата. Формулировката на елементите трябва да бъде кратка и конкретна, като се избягва жаргон или сложен език, за да се осигури достъпност за целевата група. Форматирането на елементите на скалата трябва да бъде последователно и удобно за ползване, а вариантите за отговор трябва да са ясни и логично подредени, за да се поддържат надеждността и валидността на скалата (DeVellis, 2016).
Основно съображение при разработването на обективни скали е теоретичната основа на конструкта. Валидната скала трябва да се основава на съществуващите теории и да се подкрепя от емпирични доказателства. Изследователите трябва да направят задълбочен преглед на литературата, за да се уверят, че избраният от тях конструкт съответства на установените принципи и модели (Smith & Glass, 1977).
Уместността е друг важен фактор при избора на конструкцията. Избраният конструкт трябва пряко да допринася за развитието на знанието или да решава практически въпроси. Нерелевантните конструкти могат да доведат до усилия за събиране на данни, които не предоставят ценни прозрения или решения. Ето защо изследователят трябва внимателно да прецени релевантността на конструкта спрямо изследователския въпрос и целите (Schmitt, 1996).
Възможността за измерване е практическо съображение при разработването на скали. Изследователите трябва да преценят дали избраният конструкт може да бъде ефективно и надеждно измерен с помощта на наличните методи и инструменти. Ако даден конструкт е труден за измерване или изисква специализирано оборудване, той може да не е осъществим за обхвата или бюджета на изследването (Clark & Watson, 2015).
В заключение, конструирането на обективна скала за психологически изследвания е щателен и многостранен процес. Ясното дефиниране на конструкта, внимателното генериране и усъвършенстване на елементите, както и вниманието към формулировката на елементите, форматирането и възможностите за отговор са решаващи елементи при разработването на валидна и надеждна скала. Освен това изследователите трябва да вземат предвид теоретичната основа, значимостта и възможността за измерване на избрания конструкт, за да гарантират успеха на инструмента за измерване.
