Пилотното тестване е неразделна част от процеса на разработване на психологически скали, тъй като служи за оценка на яснотата на елементите на скалата и за наблюдение на начина, по който респондентите ги тълкуват и реагират на тях (Nunnally & Bernstein, 1994). Този етап предлага ценна възможност да се гарантира, че елементите са разбираеми за целевата група, и да се идентифицират и отстранят потенциални проблеми в елементите и структурата на скалата.
Пилотното тестване обикновено включва малка извадка от лица, които са сходни с предвидените респонденти на окончателната скала (Nunnally & Bernstein, 1994). Тази извадка се подбира, за да даде представа за яснотата, интерпретируемостта и потенциалните отклонения в отговорите, свързани с елементите. От съществено значение е пилотната извадка да наподобява в голяма степен характеристиките на предвидената целева група, за да се гарантира, че обратната връзка е представителна и смислена.
Когнитивните интервюта са ключов компонент на пилотното тестване (Willis, 2005). По време на тези интервюта от участниците се изисква да мислят на глас, докато четат и отговарят на елементите от скалата. Този метод позволява на изследователите да придобият задълбочено разбиране за начина, по който хората интерпретират елементите, да идентифицират потенциалните източници на объркване и съответно да прецизират формулировката и форматирането на елементите.
Когнитивните интервюта дават възможност да се надникне в когнитивните процеси на респондентите. Изследователите могат да наблюдават как респондентите подхождат към всеки елемент, дали намират формулировката за ясна или объркваща и дали изпитват затруднения при избора на вариант за отговор. Тези наблюдения са безценни при усъвършенстването на елементите, за да се гарантира, че те са възможно най-ясни и недвусмислени.
Освен това пилотното тестване често води до намаляване на броя на елементите. Елементите, които постоянно се тълкуват неправилно, водят до отклонения в отговорите или се считат за неясни от респондентите, могат да бъдат премахнати от скалата (Nunnally & Bernstein, 1994). Това е важна стъпка, за да се гарантира, че окончателната скала е надеждна и валидна. Като премахват проблемните елементи, изследователите подобряват цялостното качество на скалата и повишават нейната ефективност като инструмент за измерване.
Процесът на редуциране на елементите трябва да се ръководи от емпиричните данни, събрани по време на етапа на пилотно тестване. Например елементите с висок процент на неотговаряне или тези, които показват малка вариативност на отговорите, могат да бъдат кандидати за премахване. Освен това елементите, които респондентите постоянно намират за неясни, объркващи или неуместни, следва да бъдат внимателно проучени за потенциални промени или премахване от скалата.
Целта на пилотното тестване е да се усъвършенстват и подобрят елементите на скалата, за да се гарантира, че те са лесно разбираеми, водят до смислени отговори и точно отразяват планирания конструкт. В резултат на тази фаза изследователите получават по-прецизен набор от елементи, които са били подложени на внимателна проверка по отношение на яснотата, тълкуването и моделите на отговори.
В заключение, пилотното тестване е важен етап от разработването на психологически скали. То дава възможност да се оцени яснотата на елементите на скалата и да се наблюдава как респондентите ги тълкуват и реагират на тях. Използването на когнитивни интервюта, както и редуцирането на елементите въз основа на емпирични данни, гарантира, че окончателната скала е едновременно надеждна и валидна. Този итеративен процес повишава качеството на скалата, допринасяйки за нейната ефективност като инструмент за измерване в психологическите изследвания.
