Процесът на събиране на обратна информация от пилотните участници е крайъгълен камък в разработването на скалата, като предлага критичен начин за усъвършенстване на инструмента за измерване (Dillman et al., 2014). За да улеснят ефективно този процес, изследователите прилагат целенасочен и систематичен подход, като внимателно подбират пилотните участници и използват разнообразни методи за събиране на обратна връзка.
За да се гарантира, че получената обратна връзка отразява точно опита и гледните точки на евентуалните потребители на скалата, изследователите внимателно подбират пилотните участници. Този процес на подбор се основава на принципа на представителност (Dillman et al., 2014). Наложително е участниците, включени във фазата на пилотното тестване, да отразяват възможно най-точно демографските характеристики и особеностите на планираната целева група.
Представителната извадка свежда до минимум риска от получаване на обратна връзка, която е изкривена или непредставителна за по-широката група от населението, която в крайна сметка ще се включи в скалата. Това съответствие между участниците в пилотния проект и целевата група гарантира, че събраната обратна връзка е уместна и дава представа за това как скалата ще функционира при по-широкото ѝ внедряване. То служи и за разкриване на потенциални предизвикателства или несъответствия, свързани с възрастта, пола, образованието или други демографски фактори, които могат да повлияят на взаимодействието на респондентите със скалата (APA, 2020).
След прилагането на скалата на участниците в пилотния проект се пристъпва към събиране на обратна информация. Изследователите използват разнообразни методи, за да насърчат участниците да споделят своите гледни точки, като по този начин уловят цялостен поглед върху работата на инструмента (APA, 2020).
Структурираните интервюта, които често се провеждат на индивидуална основа или в малки групи, осигуряват контролирана и стандартизирана среда, в която участниците могат да изразят своята обратна връзка. Изследователите задават целенасочени въпроси, за да получат конкретни сведения относно яснотата на елементите, уместността им или всякакви проблеми, с които участниците са се сблъскали по време на попълването на скалата. Този метод дава възможност за задълбочено изследване на отделните отговори и за по-дълбоко разбиране на гледните точки на участниците.
Въпросите от анкетата с отворен отговор дават възможност на участниците да изразят мислите си в по-отворен и гъвкав формат. Тези въпроси насърчават свободните отговори, като позволяват на участниците да предоставят обратна връзка със свои собствени думи. Този качествен подход е особено ценен за разкриване на непредвидени проблеми или за улавяне на нюанси в опита на участниците, които структурираните интервюта не могат да разкрият. Той насърчава по-богатото, нефилтрирано изследване на мислите и мненията на участниците.
Фокус групите, от друга страна, събират участниците в групова дискусия. Този метод благоприятства разкриването на колективни мнения и споделен опит, като създава групова динамика, която може да даде уникални прозрения. Участниците във фокусната група могат да се включат в разговор, да реагират на обратната връзка помежду си и съвместно да изследват силните и слабите страни на скалата (Dillman et al., 2014).
Обратната връзка, събрана от участниците в пилотните проекти, представлява богат и разнообразен набор от данни, който заслужава систематичен анализ (APA, 2020). Изследователите използват както качествени, така и количествени подходи, за да оценят изчерпателно тази обратна връзка.
Качествените данни, често получени от отворени въпроси в анкети и дискусии във фокус групи, се подлагат на внимателен анализ. Изследователите участват в процеси на кодиране и категоризиране, за да идентифицират общите теми или проблеми в обратната връзка на участниците (Dillman et al., 2014). Чрез систематично групиране и организиране на качествените данни се появяват повтарящи се модели, опасения или области на съгласие, които предоставят ценна информация за силните и слабите страни на скалата.
Количествените данни, включително отговорите на структурирани интервюта и количествените елементи, включени в проучванията за обратна връзка, се анализират, за да се оцени дискриминацията и надеждността на елементите. Тези количествени подходи предоставят на изследователите по-структурирана и количествено измерима перспектива върху данните от обратната връзка, като улесняват идентифицирането на тенденции и количественото определяне на моделите на обратна връзка (Revelle, 2020). Тази количествена призма повишава капацитета за оценяване на специфични аспекти от работата на скалата с по-голяма прецизност.
По същество процесът на събиране на обратна информация от участниците в пилотните проекти е многостранен и строг, като включва подбор на представителни участници и използване на различни методи за събиране на обратна информация. Чрез систематично анализиране на качествената и количествената обратна връзка изследователите гарантират, че процесът на разработване на скалата се основава на богати прозрения и се подкрепя както от гледната точка на участниците, така и от емпиричните доказателства. Този цикъл на обратна връзка, присъщ на разработването на скали, е неразделна част от насочването на повтарящите се усъвършенствания, които водят до създаването на надеждни и валидни инструменти за измерване (APA, 2020).
