Световъзгледите служат като обща ориентация за света и естеството на изследването, която изследователят притежава. Основните светогледи са постпозитивизъм, конструктивизъм, застъпничество/участие и прагматизъм.
Социалният конструктивизъм, често съчетан с интерпретативизъм, е често използван подход към качествени изследвания, като например застъпнически/участващи изследвания.
Постпозитивисткият светоглед е в съответствие с традиционните изследователски практики и обикновено се свързва с количествените изследвания. Нарича се още научен метод, позитивистки/постпозитивистки изследвания, емпирична наука и постпозитивизъм.
Прагматичният светоглед набляга на действията, ситуациите и последствията, а не на предварителните условия, както е при постпозитивизма. Основният му фокус е върху откриването на практически решения на проблемите и тяхното ефективно прилагане. Изследователите дават приоритет на решаването на изследователския проблем чрез използване на всички налични подходи за неговото осмисляне, а не наблягат на конкретни методи (Kotari, 2004).
Изследването на алтернативните парадигми може да осигури по-задълбочено разбиране на изследователските методологии (табл. 2). Количествените изследвания се основават на статистически анализирани цифрови данни, докато качествените изследвания използват нецифрови данни. Тези различия са предизвикали дебати, известни като "войни на парадигмите", тъй като възприеманата несъвместимост между количествените и качествените изследвания е довела до разногласия.
Концепциите за количествени и качествени изследвания са дълбоко вкоренени във философията и светогледа на изследователите, известни също като епистемологии или предположения. Количествените изследвания обикновено се наричат "реалистични" или "позитивистки", докато качествените изследвания се свързват със "субективистка" перспектива.
Изследователите реалисти вярват, че работата им разкрива обективна реалност, която вече съществува. За да се разкрие тази истина, те твърдят, че трябва да се използват обективни изследователски методи, които често се основават на техники, извлечени от естествените науки и адаптирани към социалните науки.
Позитивизмът представлява най-радикалната проява на този светоглед. Неговите привърженици твърдят, че вселената функционира според неизменните принципи на причината и следствието. Въпреки това не можем напълно да се дистанцираме от това, което изучаваме, тъй като всички ние сме неразделни компоненти на света, който изследваме. Привържениците на субективизма подчертават значението на човешката субективност в изследователския процес. Те признават, че наблюдението на реалността има трансформиращ ефект върху нея, което кара субективистите да заемат по-релативистична позиция.
Количествените и качествените изследователски методи могат да се окажат принципно несъвместими при разглеждането на двете представени от нас перспективи. Качествените изследвания обхващат широк спектър от различни методологии, включително наблюдение с участие, интервюта, казуси и етнографски изследвания.
Постпозитивистките мислители разбират ограниченията на разглеждането на света като безпристрастни наблюдатели и признават, че естествените науки не могат да управляват всички социални изследвания. Вместо да се стремят към абсолютната истина, постпозитивистите се стремят да представят възможно най-точното представяне на действителността. Принципът на фалсифицируемостта, въведен от Попър, твърди, че възможността дадена теория да бъде доказана като невярна е от решаващо значение за провеждането на научното изследване. Това означава, че възможността за проверка на дадена теория, независимо дали чрез количествени или качествени средства, и последващата ѝ способност да бъде опровергана или преразгледана, са основните компоненти, които движат изследването напред. Следователно научното изследване е по-скоро насочено към борба с грешките и заблудите, отколкото към установяване на абсолютни истини. (Burkholder et al., 2019).
Постпозитивистката социална наука се фокусира върху надеждността на нашите резултати и способността им да се предвиждат. Независимо дали са специализирани в количествени или качествени методи, изследователите често прилагат практически изследователски подход, като използват редица техники, съобразени с разглеждания проблем (Haig, 2017 г.). Понякога най-подходящият начин на действие е подходът на смесените методи, включващ както количествени, така и качествени методи. Въпреки това количествените методи са единственото средство за точен анализ на числените промени.
