Измерването е процес на систематично характеризиране или количествено определяне на информация за хора, събития, идеи или обекти, които представляват интерес. Социалните науки са постигнали значителен напредък в измерването на основните убеждения, знания, нагласи и ценности на хората чрез научни подходи за измерване и добре разработени въпросници и скали. Тези инструменти помагат на изследователите да получат достъп до мислите и възгледите на респондентите и да разберат възгледите на наблюдаваното лице или група. Рейтинговите скали са формализирани версии на въпросници, които използват множество елементи за триангулация или подпомагане на дефинирането на дадена концепция. Скалите са по-подходящи за измерване на нагласи, ценности или личностни нагласи, тъй като използват множество елементи, за да отразят възгледа, че нагласите или убежденията на хората не са еднозначно определени (Crano et al., 2014; Hair et al., 2021; Leavy, 2022).
Конструирането на ефективни елементи на въпросника се отнася и за разработването на скали. Няколко неща, които трябва да се избягват при съставянето на въпросите на анкетата, включват въпроси с двойно съдържание, въпроси с двойно отрицание, въпроси с отрицателна формулировка, пристрастни или водещи въпроси, въпроси с вградени предположения, съкращения, жаргон и съкращения, двусмислени фрази и въпроси, които изискват от респондентите да си припомнят информация от нереалистичен период от време.
Измерването по скала включва задаване на набор от дескриптори по скала, които да представят диапазона от възможни отговори на въпрос за конкретен обект или конструкция. При измерването на скалата на отговорите се присвояват степени на интензивност, които обикновено се наричат точки на скалата. Съществуват четири основни степени на скалата: номинална, ординална, интервална и съотношение (табл. 5).
Номиналните скали са най-основните и най-малко мощни конструкции на скали, които изискват от респондентите само да посочат някакъв дескриптор като отговор. Отговорите не съдържат ниво на интензивност, така че класирането на отговорите е невъзможно. Номиналните скали позволяват на изследователя само да категоризира отговорите във взаимно изключващи се подмножества, които нямат разстояния помежду си.
Ординалните скали позволяват на респондентите да изразят относителната величина между отговорите на даден въпрос, а отговорите могат да бъдат подредени по йерархичен модел. Изследователят може да определи отношенията между реакциите, като например "по-голямо от/по-малко от", "по-голямо от/по-малко от", "по-често/по-рядко", "по-важно/по-малко важно" или "по-благоприятно/по-малко благоприятно". Математическите изчисления с ординални скали включват мода, медиана, честотни разпределения и диапазони, но не могат да определят абсолютната разлика между ранговете.
Интервалните скали могат да измерват абсолютната разлика между точките на скалата. Интервалите между числата на скалата ни показват на какво разстояние един от друг се намират измерваните обекти по даден признак. Този подход ни позволява да сравняваме различни нива на всеки атрибут. Освен модата и медианата изследователите могат да изчислят средната стойност и стандартното отклонение на отговорите на респондентите за интервалните скали. Изследователите могат да представят констатации не само за йерархичните разлики (по-добри или по-лоши от), но и за абсолютните разлики между данните.
Съотношението на скалите е най-високото ниво на скалата, тъй като позволява на изследователя да определи абсолютните разлики между всяка точка на скалата и да направи абсолютни сравнения между отговорите. Съотношението на скалите е проектирано така, че да позволи на отговора "истинска естествена нула" или "истинско състояние на нищо" да бъде валиден отговор на въпроса. По принцип съотношението на скалите изисква от респондентите да посочат конкретна цифрова стойност като отговор, независимо дали се използва набор от точки на скалата. В допълнение към модата, медианната стойност, средната стойност и стандартното отклонение могат да се сравняват и нива.
Важно е да се вземе предвид естеството на изследваните променливи, когато се избира подходящото ниво на измерване за изследването. Фигура 9 представлява полезно ръководство за изследователите, за да определят нивото на измерване, което е най-подходящо за тяхното конкретно проучване. Като обмислят внимателно характеристиките на разглежданите променливи, изследователите могат да гарантират, че техните данни са точно и подходящо измерени, което води до по-валидни и надеждни констатации.
