EN | PT | TR | RO | BG | SR
;


NEXT TOPIC

Част 3: Видове дизайни на количествени изследвания




Корелационен изследователски дизайн


Основната цел на корелационните изследвания е да се установи съществуването, силата и посоката на връзката между две или повече променливи. Това е степента, в която промените в една променлива съответстват на промените в друга. Анализирайки коефициента на корелация, изследователите могат да определят естеството и посоката на връзката между променливите, което е от решаващо значение за вземането на информирани решения въз основа на събраните данни.

Подобно на дескриптивните изследвания, корелационните изследвания не манипулират изследваните променливи и не се стремят да определят причина или следствие. Вместо това те могат да опишат или предскажат взаимоотношения или да тестват теоретични модели на взаимоотношения. Причинно-следствени изводи относно връзките между независимите и зависимите променливи не се правят без случаен подбор или манипулиране на независимата променлива. Не се правят опити да се правят такива изводи, без да се спазва горепосочената процедура (Rumrill, 2004). Резултатите от корелационните изследвания могат да бъдат статистически обяснени по три начина: положителна, отрицателна и липса на корелация.

В статистиката положителна корелация означава връзка или асоциация между две променливи, така че когато едната променлива се увеличава, другата също се увеличава, или когато едната променлива намалява, другата също намалява. (Bloomfield & Fisher, 2019). Това означава, че двете променливи се движат в една и съща посока. Например, количеството храна, което човек консумира, може да корелира положително с теглото.

Отрицателна корелация между променливите възниква, когато увеличаването на една променлива води до намаляване на друга и обратно. Например, колкото повече храна консумира човек, толкова по-ниско е нивото на глада му. За две променливи се казва, че не са корелирани, когато промяната в едната не води до промяна в другата и обратно.

Когато съобщават резултатите от корелационни проучвания, изследователите обикновено използват статистическа мярка, наречена коефициент на корелация. Тази стойност варира от +1 до -1, като стойност, близка до +1, означава силна положителна корелация, а стойност, близка до -1, означава значителна отрицателна корелация. Стойност, близка до нула, означава, че променливите не са корелирани.