Част 4: Силни страни и ограничения на проектите за количествени изследвания

Едно от предимствата на провеждането на експериментални изследвания е, че то позволява на изследователите да приписват резултатите с увереност на ефектите от експеримента. Това се различава от описателните и корелационните изследвания, при които се използват по-малко строги подходи за изследване и описване на явленията и които може да не доведат до ясни заключения. Научната и статистическата строгост на експерименталните изследвания максимизира вътрешната валидност и увеличава вероятността за обобщаване на резултатите извън изследваната извадка. Важно е обаче да се отбележи, че в литературата се изтъкват методологични ограничения, които биха могли да повлияят на вътрешната и външната валидност на резултатите от изследванията, като в крайна сметка ограничат практическото им приложение (Walker, 2005 г.).

Achieving sample randomisation in a study is essential for ensuring that the sample accurately reflects the parent population and that the findings are generalisable. Without randomisation, it can be challenging for researchers to match participants based on critical traits that could impact the study's outcomes. Even with systematic and protocolised procedures in place, external factors can still influence the results of experiments with humans, especially in longitudinal research designs.

Challenges to validity, both internal and external, as well as the Hawthorne effect, pose limitations to experimental research. Participants may alter their behaviour simply because they are observed, prompting researchers to adopt a 'double-blind' technique. Additionally, reliable, and validated outcome measures are crucial for meaningful results. Quantitative research designs can contribute significantly to the evidence base, while descriptive and correlational designs are essential for generating questions and hypotheses. Despite rigorous procedures to control error and bias, ethical and methodological concerns remain for experimental research.

A sound research design aims to reduce bias and increase the dependability of the data gathered and analysed. The design that produces the least experimental error is typically considered the optimal approach in scientific inquiry. Likewise, a suitable and effective design results in the acquisition of comprehensive information and enables consideration of various facets of a given problem. The traits of a robust research design include:

• Accuracy is crucial regarding the methods used to collect data and evaluate responses. To ensure Objectivity, it is essential to implement unbiased measuring tools that deliver consistent results, regardless of who performs the evaluation.
• Reliability, in turn, refers to the degree of consistency in responses obtained from multiple measurements. Essentially, if a participant offers a specific response to a particular question, they are expected to provide the same response if the question is posed again. Any fluctuations in their answers may weaken the Reliability of the data gathered. As such, researchers must design their surveys to ensure Reliability and consistency in the responses obtained.
• Quantitative Research Design faces a significant obstacle in accurately measuring intended variables. The validity of a measuring device or instrument must be deemed valid by measuring only what it intends to, and this quality can be demonstrated. For example, an IQ test should only measure intelligence and use appropriately framed questions. To estimate the validity of measures, including facial, convergent, discriminant, and predictive validity, agreement with available literature and quantitative analyses of consistency and available predictions are necessary despite the constantly evolving nature of measures.
• Generalizability refers to applying data collected from a sample to a larger population. It is crucial to design the research study carefully to ensure that a researcher's findings can be generalized. This involves accurately defining the population, selecting an appropriate sample, conducting proper statistical analysis, and ensuring that the study's conclusions can be applied to the population.

Sufficient information is essential to analyse the research problem from a broader perspective, create an effective research design, and identify important factors such as research objectives, methods for obtaining information, skilled human and financial resources availability, minimizing bias, and maximizing reliability and generalization. An ideal research design should be flexible, adaptable, efficient, and cost-effective.

The research design is the foundation for data collection and analysis. It outlines the methods and procedures for measuring and analysing data, allowing investigators to investigate research questions and establish the conditions for data collection and analysis so that the findings of a sample can b

Постигането на случаен подбор на извадката в дадено проучване е от съществено значение, за да се гарантира, че извадката отразява точно родителската популация и че резултатите могат да бъдат обобщени. Без рандомизация за изследователите може да бъде предизвикателство да подберат участниците въз основа на критични характеристики, които биха могли да повлияят на резултатите от проучването. Дори и при наличието на систематични и протоколирани процедури, външните фактори все още могат да повлияят на резултатите от експериментите с хора, особено при проектите за надлъжни изследвания.

Вътрешните и външните предизвикателства, свързани с валидността, както и ефектът на Хоторн, поставят ограничения пред експерименталните изследвания. Участниците могат да променят поведението си само защото са наблюдавани, което кара изследователите да прилагат техниката "двойно сляпо". Освен това надеждните и валидирани мерки за резултатите са от решаващо значение за значимите резултати. Количествените изследователски проекти могат да допринесат значително за създаването на база данни, докато описателните и корелационните проекти са от съществено значение за генерирането на въпроси и хипотези. Въпреки строгите процедури за контрол на грешките и отклоненията, етичните и методологичните проблеми остават за експерименталните изследвания.

Добрият изследователски план има за цел да намали пристрастията и да повиши надеждността на събраните и анализирани данни. Дизайнът, който води до най-малка експериментална грешка, обикновено се счита за оптимален подход в научното изследване. По подобен начин подходящият и ефективен дизайн води до придобиване на изчерпателна информация и дава възможност за разглеждане на различни аспекти на даден проблем. Характеристиките на надеждния изследователски дизайн включват:

• Точността е от решаващо значение по отношение на методите, използвани за събиране на данни и оценка на отговорите. За да се гарантира обективност, е важно да се прилагат безпристрастни инструменти за измерване, които дават последователни резултати, независимо от това кой извършва оценката.
• Надеждността, от своя страна, се отнася до степента на съгласуваност на отговорите, получени от множество измервания. По същество, ако участникът даде конкретен отговор на определен въпрос, от него се очаква да даде същия отговор, ако въпросът бъде зададен отново. Всякакви колебания в отговорите им могат да отслабят надеждността на събраните данни. Поради това изследователите трябва да разработват своите проучвания така, че да осигурят Надеждност и последователност на получените отговори.
• Количественият изследователски дизайн се сблъсква със значително препятствие при точното измерване на планираните променливи. Валидността на едно измервателно устройство или инструмент трябва да се счита за валидна, като измерва само това, което възнамерява, и това качество може да бъде доказано. Например тестът за интелигентност трябва да измерва само интелигентността и да използва подходящо формулирани въпроси. За да се оцени валидността на мерките, включително лицевата, конвергентната, дискриминантната и прогностичната валидност, е необходимо съгласуване с наличната литература и количествени анализи на съгласуваността и наличните прогнози въпреки постоянно развиващия се характер на мерките.
• Обобщаването се отнася до прилагането на данни, събрани от извадка, към по-голяма популация. От решаващо значение е проучването да се планира внимателно, за да се гарантира, че констатациите на изследователя могат да бъдат обобщени. Това включва точно дефиниране на популацията, избор на подходяща извадка, провеждане на подходящ статистически анализ и гарантиране, че заключенията от изследването могат да бъдат приложени към популацията.

Достатъчната информация е от съществено значение за анализиране на изследователския проблем в по-широка перспектива, за създаване на ефективен изследователски план и за определяне на важни фактори, като например целите на изследването, методите за получаване на информация, наличието на квалифицирани човешки и финансови ресурси, свеждането до минимум на отклоненията и постигането на максимална надеждност и обобщение. Идеалният изследователски проект трябва да бъде гъвкав, адаптивен, ефективен и рентабилен.

Изследователският план е основата за събиране и анализ на данни. Той очертава методите и процедурите за измерване и анализ на данните, като позволява на изследователите да проучат изследователските въпроси и да създадат условия за събиране и анализ на данни, така че резултатите от извадката да могат да бъдат обобщени за по-голямата популация.  (Kuçuksayraç, 2007).

Изследователският план е основата за събиране и анализ на данни в дадено проучване. Той очертава методите и процедурите и служи като план за измерване и анализ на данните. Тази стратегия дава възможност на изследователите да проучат изследователските въпроси и да организират условията за събиране и анализ на данни по начин, който позволява обобщаване на резултатите от извадката за по-голямата популация (Pandey & Pandey, 2015).

Изборът на подходящ дизайн на изследването е от решаващо значение при провеждането му. Той включва разглеждане на различни фактори - от по-широки предположения до конкретни техники за събиране и анализ на данни. От съществено значение е да се отбележи, че няма фиксиран ред за вземане на тези решения и те трябва да зависят от това, което е най-подходящо за целите на вашето изследване.

Изследователските подходи се състоят от множество планове и процедури, които ръководят стъпките от по-широки предположения до подробни методи за събиране, анализ и тълкуване на данни. Когато избирате подход за изучаване на дадена тема, трябва да вземете предвид философските предположения, процедурите на изследване (изследователски планове) и конкретните изследователски методи за събиране, анализ и интерпретация на данни. Изборът ви на изследователски подход трябва да се основава на естеството на изследователския проблем или въпрос, на вашия личен опит и на целевата аудитория. Тези три елемента - изследователски подходи, изследователски проекти и изследователски методи - осигуряват рамка за разбиране на перспективата на изследването.

В крайна сметка дизайнът на изследването ви ще зависи от различни фактори, като например проблема или въпроса, който изследвате, личния ви опит и аудиторията, до която възнамерявате да достигнете. Например количественото изследване може да бъде най-подходящият подход, ако се стремите да проверите обективни теории, като изследвате връзката между променливите. Този метод включва измерване на променливите с помощта на инструменти, което генерира цифрови данни, които могат да бъдат анализирани с помощта на статистически методи (Creswell, 2014 г.).

За да се започне събирането на данни или анализът в социалните изследвания, трябва да се създаде дизайн или структура. Изследователският проект обаче е нещо повече от работен план. Макар че работният план очертава стъпките, необходими за завършване на проекта, той се основава на изследователския проект. По същество функцията на изследователския проект е да гарантира, че събраните доказателства ни позволяват да отговорим ясно на първоначалния въпрос.

Важно е да се отбележи, че дизайнът на изследването е по-скоро логически, отколкото логистичен проблем. В социалните изследвания фактори като извадката, метода за събиране на данни и дизайна на въпросите са спомагателни за въпроса какви доказателства трябва да се съберат. За съжаление много изследователи се впускат в изготвянето на въпросници или провеждането на интервюта, преди да обмислят каква информация им е необходима, за да отговорят на изследователските си въпроси.

От съществено значение е също така да се прави разлика между изследователския план и метода за събиране на данни. Методът за събиране на данни няма отношение към логиката на дизайна. Обяснителните изследвания се стремят да разработят и оценят причинно-следствени теории, но в социалните науки причинно-следствената връзка е по-скоро вероятностна, отколкото детерминистична. Ето защо ролята на изследователския дизайн е толкова ключова - той свежда до минимум вероятността да се направят неправилни причинно-следствени изводи от данните. При планирането на изследването трябва да се определи видът на доказателствата, необходими за убедителен отговор на изследователския въпрос.

Изследователската цел служи като изявление, обясняващо защо се провежда дадено проучване и какво се цели с него. Обикновено тя включва идентифициране, описване, обяснение или прогнозиране на конкретна концепция, ситуация или решение. Изложението на целта  е важно, тъй като изяснява променливите, популацията и обстановката на изследването и обикновено се извежда от изследователския проблем. Изложението на целта трябва да бъде обективно и да не съдържа никакви пристрастия или ценности на изследователя, за да се гарантира, че изследването е достоверно и надеждно. Обикновено изложението на целта идва след изследователския проблем и го подкрепя, като изяснява знанието, генерирано чрез изследването (Durand, 2023).

Количествените изследвания се основават на дедукция. Този тип изследвания се ръководят от теорията, т.е. започват и завършват с теория. Преди да пристъпят към какъвто и да е изследователски проект, изследователите трябва да се запознаят със съответната литература. Това включва разбиране на установените теории и обяснения за изучаваното явление и идентифициране на пропуски или противоречия в съществуващите знания (фиг. 13.). Като използват тези знания, изследователите могат да разработят хипотези за преодоляване на тези пропуски или противоречия. Основната цел на количествените изследвания е да се проверят съществуващите теории, като се използват нови количествени данни, за да се установят границите на дадена теория или да се определят условията, при които тя се прилага. Независимо от изследователския въпрос, той винаги трябва да бъде изведен от теорията. Добре формулираният изследователски въпрос трябва да бъде уместен и да има потенциал да внесе теоретичен принос в литературата. Той трябва да допълва, изменя, оспорва или запълва празноти в съществуващата теория или противоречия (Stockemer, 2019 г.).

Добре разработеният изследователски проект е ключът към ефикасни и рентабилни изследвания, без да се прави компромис с точността на резултатите. Той поставя основите на цялото изследователско пътуване и гарантира, че всички аспекти на проекта са щателно планирани, за да се получат ценни сведения. При наличието на солиден изследователски проект мащабирането става безпроблемно, а ресурсите се разпределят разумно, като по този начин той се превръща в незаменим елемент за постигане на целите на изследването.

Правилното планиране на изследването е от решаващо значение и при определянето на методологиите за събиране на подходящи данни и техники за анализ, като се вземат предвид целите на изследването, времето на персонала и бюджетните ограничения. Ако не се подготви правилно проектът за изследване, това може да навреди на целия проект (Pandey & Pandey, 2015).

Изследователският дизайн е като план за безпроблемно провеждане на изследователските дейности, подобно на плана или картата, необходими за ефективното и естетично изграждане на една къща.

Освен това изследователският проект предлага преглед на изследователския процес, което позволява на експертите от областта да предоставят ценен принос. Той също така помага на изследователите да организират мислите си и да идентифицират евентуални недостатъци.

В крайна сметка изследователският проект осигурява ясна траектория за всички страни, участващи в изследователския проект, като гарантира координиран и успешен резултат.