Според Creswell (2009) при качественото изследване изследователите формулират изследователски въпроси, а не цели. Тези изследователски въпроси приемат две форми: централен въпрос и свързани с него подвъпроси. Централният въпрос е широкообхватен въпрос, който изисква изследване на централното явление или концепция в изследването. Изследователят поставя този въпрос, в съответствие с нововъзникващата методология на качественото изследване, като общ въпрос, за да не ограничава изследването. За да се стигне до този въпрос, трябва да се зададе следният въпрос: "Кой е най-широкият въпрос, който мога да задам в изследването?". Начинаещите изследователи, обучени в областта на количествените изследвания, може да се затруднят с този подход, защото са свикнали с обратния подход: определяне на конкретни, тесни въпроси или хипотези въз основа на няколко променливи. При качествените изследвания целта е да се изследва сложният набор от фактори, заобикалящи централното явление, и да се представят различните гледни точки или значения, които участниците притежават. Creswell (2009) също дава насоки за писане на широки, качествени изследователски въпроси:
- Задайте един или два основни въпроса, последвани от не повече от пет до седем подвъпроса. Няколко подвъпроса следват всеки общ централен въпрос; подвъпросите стесняват фокуса на проучването, но оставят отворен въпроса. Подвъпросите, от своя страна, могат да се превърнат в конкретни въпроси, използвани по време на интервютата (или при наблюдение, или при разглеждане на документи). При разработването на протокол или ръководство за интервюта изследователят може да зададе например въпрос за разчупване на леда в началото, последван от около пет подвъпроса в проучването. След това интервюто би завършило с допълнителен обобщаващ или обобщаващ въпрос или с въпроса: "Към кого да се обърна, за да науча повече по тази тема?" (Asmussen & Creswell, 1995).
- Свържете централния въпрос със специфичната качествена стратегия на изследване. Например спецификата на въпросите при етнографията на този етап от проектирането се различава от тази при други качествени стратегии. В етнографското изследване Spradley (1980) развива таксономия на етнографските въпроси, която включва минитурне на групата за споделяне на култура, техните преживявания, използване на родния език, контрасти с други културни групи и въпроси за проверка на точността на данните. При критичната етнография изследователските въпроси могат да се основават на съвкупност от съществуващата литература. Тези въпроси се превръщат в работни насоки, а не в истини, които трябва да бъдат доказани (Thomas, 1993, с. 35). При феноменологията въпросите могат да бъдат формулирани в широк смисъл, без конкретно позоваване на съществуващата литература или типология на въпросите. Moustakas (1994) говори за това, че трябва да се пита какво са преживели участниците и за контекста или ситуациите, в които са го преживели. При обоснованата теория въпросите могат да бъдат насочени към създаване на теория на някакъв процес. При качественото изследване на случай въпросите могат да бъдат насочени към описание на случая и към темите, които възникват при изучаването му.
- Започнете изследователските въпроси с думите "какво" или "как", за да изразите отвореност и новопоявил се дизайн. Думата "защо" често означава, че изследователят се опитва да обясни защо нещо се случва, а това предполага причинно-следствен тип мислене, свързан с количествените изследвания, вместо по-отворената и нововъзникваща позиция на качествените изследвания.
- Съсредоточете се върху едно явление или концепция. С развитието на проучването във времето ще се появят фактори, които могат да повлияят на това единично явление, но човек трябва да започне проучването с един фокус, който да изследва много подробно.
- Използвайте проучвателни глаголи, които изразяват езика на нововъзникващия дизайн:
- откриват (напр. обоснована теория);
- се стремят да разберат (напр. етнография);
- изследване на процес (напр. проучване на случай);
- описване на преживяванията (напр. феноменология);
- разказване на историите (напр. повествователно изследване).
- Използвайте тези по-изследващи глаголи, които не са насочени, вместо насочващи думи, които предполагат количествени изследвания, като "засяга", "влияе", "въздейства", "определя", "причинява" и "свързва".
- Очаквайте, че изследователските въпроси ще се развиват и променят по време на проучването по начин, съответстващ на предположенията на нововъзникващия дизайн. При качествените изследвания въпросите често се преразглеждат и преформулират непрекъснато (както при изследването на основаната теория). Този подход може да бъде проблематичен за хората, свикнали с количествените проекти, при които изследователските въпроси остават фиксирани по време на изследването.
- Използвайте отворени въпроси, без да се позовавате на литературата или теорията, освен ако не е посочено друго в качествената стратегия на изследване.
- Ако е необходимо да се зададат въпроси от затворен тип, които се считат за количествени (напр. оценка на нещо/задоволство от нещо по дадена скала), трябва да се добави текстово поле, в което се иска допълнителен коментар за това защо е избрана конкретна оценка, като по този начин се предоставят качествени данни заедно със съответните отговори на количествените изследователски въпроси.
- Посочете участниците и мястото на изследването, ако тази информация все още не е предоставена.
- Уверете се, че изследователските въпроси са етични и не съдържат пристрастия (винаги е добре да имате друг човек, който да провери за несъзнателни пристрастия).
- Обмислете използвания език и се уверете, че е ясен и лесен за разбиране. Затова трябва да се избягват жаргонът, акронимите и прекалено техническият език.
1. Направете теста и проверете знанията си за качествените изследвания:
https://take.quiz-maker.com/QCVDKOK00
