"Качествените изследвания започват с предположения, мироглед, възможно използване на теоретична леща и проучване на изследователски проблеми, свързани със значението, което индивидите или групите придават на даден социален или човешки проблем. За да проучат този проблем, качествените изследователи използват възникващ качествен подход към изследването, събиране на данни в естествена среда, чувствителна към изследваните хора и места, и анализ на данните, който е индуктивен и установява модели или теми. Окончателният писмен доклад или презентация включва гласовете на участниците, рефлексивността на изследователя и комплексно описание и тълкуване на проблема, и се разпростира върху литературата или сигнализира за призив за действие" (Creswell, 2007: 37).
Даденото по-горе определение обхваща всички основни характеристики на качественото изследване. Те включват следното:
- Естествена среда - данните се събират на терен или на място, където участниците преживяват въпроса или проблема, който се изследва, като разговарят директно с хората и ги наблюдават как се държат и действат в техния контекст.
- Изследователят като основен инструмент - изследователите са тези, които действително събират информацията, без да използват или да разчитат на въпросници или инструменти, разработени от други изследователи. Те сами събират данни чрез проучване на документи, наблюдение на поведението на участниците и интервюиране на участниците.
- Множество източници на данни - събират се множество форми на данни чрез интервюта, наблюдения и документи, вместо да се разчита само на един източник на данни. След това изследователите преглеждат всички данни и ги осмислят, като ги организират в категории или теми, които обхващат всички източници на данни.
- Индуктивен анализ на данните - качествените изследователи използват подхода "отдолу нагоре", за да изградят своите модели, категории и теми, т.е. те организират данните във все по-абстрактни единици информация. Това изисква да се върви напред и назад между темите и базата данни, докато се установи цялостен набор от теми. То може да включва и интерактивно сътрудничество с участниците, на които се дава възможност да оформят темите или абстракциите, които възникват в резултат на процеса.
- Значението на участниците - по време на целия изследователски процес изследователите се фокусират върху откриването на възгледите, които участниците имат по отношение на проблема или въпроса, а не върху значението, което изследователите внасят в изследването или намират в литературата.
- Емерджентен дизайн - процесът на качествено изследване е емерджентен, което означава, че първоначалният план на изследването не може да бъде строго предписан и че всички фази на процеса могат да се променят или изместят, след като изследователят навлезе в полето и започне да събира данни (въпросите могат да се променят, формата на събиране на данни може да се промени, изследваните лица и обекти могат да се променят) с цел да се научи за проблема от участниците.
- Теоретичен обектив - за разглеждане на изследването често се използва теоретичен обектив, като например концепцията за култура, полови, расови или класови различия.
- Интерпретативно изследване - изследователите правят интерпретация на това, което виждат, чуват и разбират, така че тези интерпретации не могат да бъдат отделени от собствения опит, история, контекст и предварително разбиране на изследователите. След като бъде издаден докладът от изследването, читателите, както и участниците, го интерпретират, предлагайки новата интерпретация на изследването, и по този начин се появяват множество гледни точки към проблема.
- Цялостно описание - комплексната картина на изучавания проблем се разработва чрез идентифициране на сложните взаимодействия на факторите във всяка ситуация, т.е. чрез отчитане на множество гледни точки, идентифициране на многото фактори, участващи в дадена ситуация, и като цяло чрез очертаване на общата картина, която се очертава.
Качествените изследвания са подходящи, когато е необходимо да се проучи дадена група или население, да се чуят премълчаваните гласове, да се получи комплексно, подробно разбиране на даден въпрос или на контекста/обстановката, в която участниците в изследването се занимават с даден проблем, което не може да се направи без директен разговор с хората, без посещение в домовете им или на работните им места и без да им се позволи да разкажат историите си, без да се влияят от това, което очакваме да намерим или което сме прочели в литературата. Качественото изследване дава възможност на хората да споделят историите си, гласът им да бъде чут, както и да си сътрудничат с изследователя по време на фазите на анализ и интерпретация на данните от изследването. Качествените изследвания често се използват като продължение на количествените изследвания, като дават обяснение защо хората са реагирали така, в какъв контекст са реагирали, както и на техните по-дълбоки мисли, които са управлявали отговорите им. Качествените изследвания помагат да се уловят взаимодействията между хората, включително техните индивидуални различия, което не може да се постигне чрез количествени мерки, които изравняват всички индивиди до средно статистическо ниво.
Качествените изследвания отнемат много време както по отношение на събирането, така и на анализа на данните. Изследователят прекарва много часове на терен, събирайки данни, опитвайки се да получи достъп и да установи връзка. Анализът на данните предполага сортиране на големи количества данни и свеждането им до няколко теми или категории, което е последвано от писане на дълги доклади, показване на множество гледни точки и включване на цитати в подкрепа на тези гледни точки (Creswell, 2007, с. 41).
