Етнометодология

Етнометодологията е нов изследователски дизайн. Както подсказва името му, той се отнася до изучаването на даден народ и характеристиките на неговите общности. Тя е донякъде свързана с етнографията, която осигурява описание на колективните ценности на дадена общност, въпреки че описва и други важни елементи на социалната група, като например нейните инструменти, храна, култура и начин на живот. Етнометодологията поставя акцент върху нагласите на дадено общество и начина, по който те се изразяват езиково. За разлика от социологията, която не разполага със система за събиране на данни, етнометодологията се стреми да разработи такава.

Етнометодологията използва факти, получени от речта на обикновен човек, човек от народа. Тя е насочена към определяне на отношението на хората към тяхното общество, формирано въз основа на заобикалящата ги среда, нейните влияния и междуличностното общуване, т.е. към разбиране на начина, по който хората осмислят собствените си житейски реалности и практики. Хората имат възприятие за нещо, било то това, което просто виждат, или това, което приемат или не приемат чрез различни медии, и го използват, за да си съставят мнение. Целта на етнометодологичния дизайн е да се съберат факти за това как, т.е. в какви социални условия и ситуации, хората придобиват емоционални възприятия за реалността (Ristić, 2016, с. 228).

Обектът на етнометодологическото изследване се определя от хората, защото те решават какво е важно за тях, като изразяват своите емоции. Целта е човек да изрази своите чувства и възприятия, независимо от тези, които не са съгласни с тях. Всеки човек трябва да има лично възприятие за обществото и ако намира колективното възприятие за неприемливо, нагласите могат да се променят. Хората създават обществото и следователно хората могат да го променят.

Етнометодологията е нов научен дизайн и въз основа на вида на възприятията може да се раздели на ограничена и неограничена етнометодология, както и на етнометодология на прякото и непрякото влияние. Ограничената етнометодология се занимава с конкретна група хора и техните нагласи. Този метод се използва за анализ на взаимоотношенията в дадена група и на начина, по който хората се възприемат. Неограничената етнометодология излиза извън рамките на конкретната група и обхваща други социални цялости. Тя показва какво мислят членовете на дадена група за своята група и дали приемат други групи. Етнометодологията на прякото влияние се характеризира с личните и автономни възприятия на членовете на дадено общество или група. Целта е да се идентифицират сходни мнения и те да се групират. От друга страна, етнометодологията на непрякото влияние се характеризира с външни въздействия. Мненията на членовете се коригират под външен натиск, за да се съобразят с мнението на групата на мнозинството.

Данните обикновено се събират чрез продължително наблюдение на поведението, езика и взаимодействието между членовете на група, споделяща култура, и чрез интервюта с най-запознатите членове на общността, наричани ключови информатори. Изследователите трябва да поставят скоби пред себе си. Събирането и анализът на данни се извършват едновременно. Според Creswell (2007) процедурата за провеждане на такова изследване включва следните стъпки:

• определяне дали етнометодологията е най-подходящият дизайн за изследване на изследователския проблем (тя е подходяща, когато е необходимо да се опише как функционира дадена културна група и да се изследват вярванията, езикът, поведението и въпроси като власт, съпротива и господство);
• идентифициране или намиране на група, споделяща култура, която да се изучава - тази, която е била заедно за продължителен период от време, така че общият им език, модели на поведение и нагласи са се слели в разпознаваем модел, или група, маргинализирана от обществото;
• избор на културни теми или проблеми за изучаване на групата (като учене, социализация, познание, господство, неравенство и др.);
• работа на терен/събиране на информация на мястото, където групата работи и живее, като се зачита ежедневието на хората на мястото. За събиране на данни могат да се използват наблюдения, интервюта, тестове, проучвания, аудиовизуални методи;
• анализ на данните - описание на темите, които възникват в групата, и цялостен анализ на функционирането и живота на групата;
• предоставяне на цялостен културен портрет на групата, който включва гледните точки на участниците, както и гледните точки на изследователя, така че читателят да научи за групата за споделяне на култура от интерпретацията както на участниците, така и на изследователя. Той може да се застъпи за нуждите на групата или да предложи промени, които да отговорят на тези нужди. Някои от крайните продукти на етнометодологията могат да бъдат театрални постановки, пиеси или стихотворения.

За да се занимава с етнометодология, изследователят трябва да има познания по културна антропология и да разбира значението на социокултурната система. Събирането на данни е обширно и отнема много време. Съществува вероятност изследователят да отиде на място и да не може да завърши изследването. Изследователят трябва да признае своето влияние върху хората и местата, които се изучават (Creswell, 2007, с. 72).