Историческите изследвания предполагат идентифициране, локализиране, оценяване и обобщаване на миналото, като целта е не само да се открият събитията от миналото, но и да се свържат тези събития с настоящето и с бъдещето. Според Лейнингер (1985 г., стр. 109): "Без минало няма смисъл за настоящето, нито можем да развием усещане за себе си като индивиди и като членове на групи".
Процесът на провеждане на историческо изследване включва някои типични стъпки като идентифициране на проблема, преглед на литературата, събиране и анализ на данни. Данните обикновено се намират в документи, артефакти и реликви, но се получават и чрез устни съобщения. Източниците на данни могат да се намират в библиотеки, архиви или в лични колекции.
Източниците на исторически данни се делят на първични и вторични, като първите предоставят информация от първа ръка или преки доказателства, а вторите - информация от втора ръка. Първичните източници включват: устни разкази, писмени документи, дневници, очевидци, снимки и веществени доказателства. Вторичните източници често използват първичните източници, за да анализират темата.
Събраните данни се подлагат на два вида оценка - външна и вътрешна критика. Външната критика се отнася до автентичността на данните (валидност), докато вътрешната критика изследва точността на данните (надеждност) и следва външната критика. Вътрешната критика е по-трудна за провеждане, тъй като при оценката на материала в даден документ и определянето на това дали материалът е точен, трябва да се вземат предвид мотивите и възможните пристрастия на автора.
