Основана теория

Основаната теория е качествена изследователска концепция, при която изследователят създава общо обяснение или теория на даден процес, действие или взаимодействие въз основа на мненията на голям брой участници, т.е. теорията се основава на данни от практиката, а не е готова (Creswell, 2007 г., стр. 62). Въпреки разнообразието на събраните данни, подходът на обоснованата теория предполага, че е възможно да се открият фундаментални модели или основни социални процеси в социалния живот.

Процедурата на обоснованата теория включва следното:

• вземане на решение дали обоснованата теория е най-подходяща за изследване на изследователския проблем (няма налична теория, която да обясни проблема, или има налични теории, но са разработени върху извадки и популации, различни от тези, които интересуват изследователя);
• събиране на данни, обикновено чрез индивидуални интервюта, от по-голям брой лица, които пряко са преживели дадено действие, взаимодействие или процес. Могат да се използват и други форми на събиране на данни, като наблюдения, документи и аудиовизуални материали;
• анализ на данните, насочен към формиране на категории информация чрез сегментиране на информацията или групиране на твърденията в общи идеи (отворено кодиране), като се прави опит да се идентифицира основната идея. Изследователят внимателно чете и препрочита данните, като ги разбива на отделни случки или идеи. След това на всеки от тези случаи се дава код - дума или кратка фраза, която представлява същността на тази част от данните. Откритото кодиране е и мястото, където започва постоянното сравняване. Когато всяка част от данните се кодира, тя се сравнява с други данни, кодирани по същия начин, и на този етап започват да се появяват категории.
• аксиално кодиране - изследователят постоянно сравнява данните в рамките на една категория, както и сравнява категориите една с друга. Изследователят обикновено се връща при участниците, за да зададе по-подробни въпроси с цел да развие или насити модела.
• селективно кодиране - изследователят има ясна представа за основните категории и как те се отнасят една към друга. Изследователят свързва категориите, като обсъжда връзките между тези категории и основната категория. Основната категория представлява основната тема или процес, който теорията обяснява.
• разработване на теоретичен модел, с който изследването може да приключи или който може да бъде проверен по-късно за емпиричната му проверка с количествени данни, за да се определи дали може да бъде обобщен за извадка и популация.

В дизайна на обоснованата теория се използват както индуктивен, така и дедуктивен подход за развитие на теорията, тъй като концепциите се обосновават с данни, а хипотезите се проверяват, когато възникнат в резултат на изследването (Field & Morse, 1985, с. 23), но създаването на теория е по-важно от проверката на теорията. Използва се целенасочена извадка, т.е. изследователят търси определени субекти, които ще могат да хвърлят нова светлина върху изследваното явление. При участниците се търси по-скоро разнообразие, отколкото сходство. Събирането на данни се извършва в естествена среда и включва предимно наблюдение на участниците и интервюта. Събирането и анализът на данни се извършват едновременно, като новите данни постоянно се сравняват с вече събраните чрез процес, наречен постоянно сравнение.

Теоретичното насищане е критично понятие в обоснованата теория. То се отнася до момента, в който в данните не могат да бъдат открити нови прозрения или концепции, което показва, че категориите са добре развити и че по-нататъшното събиране на данни е ненужно.

Изследването на основаната теория е предизвикателство, тъй като изисква от изследователя да остави настрана колкото е възможно повече теоретични идеи или представи, за да може да се появи аналитична, съдържателна теория. Трудно е да се определи кога е достигнато насищане на категориите или кога теорията е достатъчно подробна. Един от начините да се гарантира това е дискриминантната извадка, т.е. събирането на допълнителна информация от лица, подобни на първоначално интервюираните, за да се определи дали теорията е вярна за тези допълнителни участници, е един от начините да се гарантира това.