Проучването на случай е обща рамка за провеждане на качествено изследване (Stake, 1995). Дизайнът на изследване на случай се определя като систематично обвързване на едно цяло въз основа на неговия уникален характер, независимо дали става въпрос за явление, процес, взаимоотношения, индивид, група хора или дори цяло общество. Той се фокусира върху даден проблем, като случаят е избран, за да даде представа за проблема, и именно това го отличава от наративното изследване, особено когато за случай е избран индивид - фокусът не е върху индивида и неговите истории, а върху проблема, като индивидуалният случай е избран, за да помогне за разбирането на проблема (Creswell, 2007, с. 245). Според Yin (2003) изучаването на случаи осигурява разбиране на сложни социални явления, като позволява на изследователите да запазят холистичните и смислови характеристики на реалните събития, тъй като се предоставя подробно описание на случая и поставянето на случая в контекстуални условия, докато представянето не е задължително да бъде хронологично. Това е изследване на даден проблем, проучен чрез един или повече случаи в рамките на ограничена система, и осигурява задълбочено разбиране на случая, като обхваща контекстуалните условия и разчита на множество източници на данни (Creswell, 2007 г., с. 73).
Казусът е аналитично изследване, използвано за изучаване на конкретна реална ситуация или въображаем сценарий. То принадлежи към групата на сравнително младите изследователски дизайни. Въпреки това може да се каже, че почти всички природни науки са "изучавали случаи". Дизайнът се появява доста рано в историческите науки, където определени събития или общества се разглеждат като случаи, докато в други социални науки се появява много по-късно. Психологията и психиатрията го възприемат последни, когато изучават определени заболявания или техни специфични прояви.
Всяко нещо, което може да бъде ограничено или оградено в уникално цяло с всички негови реални характеристики, може да бъде обект на проучване на случай. Това може да бъде индивид, семейство, населено място, работна организация и т.н. Случаят като ограничено цяло се изучава във времето, като се използват множество източници на информация (въпросници, наблюдения, интервюта, документи, доклади), за да се открият неговите характеристики и да се научи повече за непознатата или слабо разбрана ситуация (Leedy & Ormrod, 2005). Така че проучванията на случаи обикновено се разглеждат като качествени изследвания, тъй като един случай не може да бъде представителен за популацията, въпреки че те често включват инструменти за събиране на количествени данни, като например въпросници (Dörnyei, 2007, с. 152). Според Dörnyei изследването на случай не е специфичен дизайн, а метод за събиране и организиране на данни, така че да се постигне максимално разбиране на единния характер на изследваното социално същество или обект.
Сложността на дизайна на изследването на случай се проявява в теоретичното и оперативното определяне на съответните свойства и взаимоотношения на изследвания случай и е особено сложно да се запази целостта на случая и значимите характеристики на действителните взаимоотношения. Ако случаят е процес или взаимоотношение, тогава е изключително трудно да се определи неговата начална и крайна точка, съответният контекст, пространствената и времевата му демаркация. Така че именно тук предположенията, като важен елемент от изследователския план, играят важна роля. Те служат за свързване на първоначалните въпроси и изследователски цели със съответните данни и резултати, получени по-късно.
Проучването на един случай се използва, когато обект на проучването е един индивид, явление, процес и т.н. и като такъв е най-добрият представител на популацията. Изследването на един случай е удобно в следните ситуации:
- когато трябва да се определи екстремален или уникален характер на изследваното явление;
- когато трябва да се проучи явление, което никога преди не е било изследвано, и проучването на случая ще доведе до някакво откритие, дори ако само описва явлението;
- при провеждане на предварителни изследвания като основа за по-нататъшни изследвания - това е полезно, когато трябва да се проучат някои неизвестни или недостатъчно проучени или много сложни явления и целта е получените знания да се използват за разработване на плана за изследване или за прецизиране на съществуващия план.
Понякога изследването има за отправна точка непосредствен опит и след това се откриват емпирични закономерности, докато концептуалната рамка е резултат от самия процес на изследването под формата на предположения. В такъв процес предишният опит и творчеството на изследователя са много важни, тъй като теорията не може да бъде разработена само на базата на наблюдение, нито пък обобщенията могат да бъдат направени само с помощта на индукция. Разработването на теорията е творчески процес, който надхвърля обикновеното записване.
Стратегията за един случай може да се превърне в метод за множество случаи в ситуации, когато случаят е свързан с нещо общо и трябва да бъде изследван във всичките му разновидности (Pečujlić & Milić, 1995, p. 130). Методът на множествените случаи се използва, когато в рамките на научното изследване се изследват повече от един случай, като се следва повтарящата се логика - изследват се нови случаи при теоретично точно определени условия, както се прави при множествените експерименти. Плановете и за двата вида метод на изследване на случаи се разработват в една и съща методологическа рамка. Използването на метода на множествените случаи обаче изисква по-сериозно стандартизиране на процеса, по-сериозен подбор на ключовите измерения и съответните данни, но по-малко подробности, отколкото когато се използва методът на единичните случаи. Изследването на множество случаи е по-трудно за изпълнение, отнема повече време и обикновено изисква повече от един изследовател. То служи като стратегия за укрепване на епистемологичните основи на подхода (Ševkušić, 2008, с. 242).
Според някои автори има четири отличителни свойства на метода на изследване на случай:
- данните трябва да са разнообразни и да имат демографски, финансов, политически, културен и исторически характер;
- данните трябва да са изчерпателни и да разкриват най-важните характеристики на изследвания случай;
- видът на случая се определя въз основа на точни критерии;
- тя включва времевото измерение на данните, което е важно за развитието на случая (Pečujlić & Milić, 1995, p. 130).
Използването на множество източници на данни повишава познавателната стойност на резултата и увеличава надеждността на цялото изследване (Yin, 2003). Ето защо в самия проект на изследването трябва да се предвидят източниците, които могат да се считат за релевантни по отношение на целите на изследването (биографии, дневници, лична история, данни, събрани чрез наблюдение, неформални интервюта). По този начин данните се допълват и сближават и постепенно се установяват определени закономерности, теоретичните предположения се подкрепят с конкретно съдържание, формулират се нови хипотези, свързани с централната тема. Именно това сближаване на данните от множество източници придава сила на изводите и улеснява по-доброто разбиране на случая (Baxter & Jack, 2008, с. 554).
В случай на противоречиви данни от няколко източника се търсят допълнителни доказателства. Колкото повече са източниците на доказателства, толкова повече мерки за едно явление се получават. Източниците на данни, използвани в едно проучване на случай, могат да бъдат разделени:
- в зависимост от начина, по който са организирани, на официални и неофициални;
- според причините за създаването им, на такива, създадени за целите на изследването, и такива, създадени независимо от изследването, но използвани за целите на изследването.
Официалните източници са тези, разработени от някои официални институции и организации, като най-важните са тези, разработени от държавните органи на всички нива. Неофициалните източници са създадени от хората и включват различни видове лични документи, записи, писма, бележки, дневници. Този вид източници включва всичко, което се отнася до живота на хората в рамките на едно цяло, което представлява случая, и може да се използва за изследователски цели.
Източниците, създадени за целите на изследването, са подредени и научно ориентирани; те могат да бъдат с институционален произход, но преработени за целите на изследването. Източниците, създадени самостоятелно, са същите като официалните и неофициалните източници.
При провеждането на проучване на случай най-важното е да има добър план за изследване, който помага за задълбоченото дефиниране на случая, определяне на неговата същност, категоризиране на данните, събрани чрез наблюдение, определяне на вида и обхвата на материалите, които ще се използват, и по този начин се разработва протоколът. Няма съмнение, че успехът на метода на изследване на случай зависи от изследователския план или протокол (Pečujlić & Milić, 1995, с. 130).
Близостта, която проучването на случай установява с реалните ситуации, и богатството от подробности са важни за изследователите по две причини: първо, важно е да се получи възможно най-нюансиран образ на социалната реалност и човешкото поведение, защото те съществуват само като такива; след това, чрез изучаване на отделни случаи, изследователите подобряват процеса на обучение и развиват своите изследователски умения.
Голямата дистанция от обекта на изследване, така наречената силно желана обективност, заедно с липсата на обратна връзка от участниците в изследването, лесно могат да доведат до "ритуални" академични изследвания с неясни ефекти и ползи, които не могат да бъдат проверени. Като методологичен подход, проучването на случай може да бъде ефикасно средство срещу подобни тенденции.