Проучванията на случаи се различават по отношение на това, което се изучава, и могат да бъдат разделени на:
- тези, които се отнасят до официалните институции (официални) - този процес се основава на регулирани отношения, при които цялото, което представлява делото, винаги е част от по-широкото общество. Така че в рамките на такова общество границите на случая са ясно определени и той може да бъде обективен;
- тези, свързани с неофициални организации (неофициални) - те обикновено са социални групи, чиито граници не са ясно очертани, и затова трябва да се обърне внимание на определянето на критериите за това как да се определи какво представлява случаят.
В зависимост от начина, по който е създаден казусът, проучванията на казуси могат да бъдат:
- спонтанни - случаи, предизвикани от самите тях, които са интересни за изследване поради социалната им значимост (обикновено става дума за различни видове инциденти);
- умишлено предизвикани - случаят е научно разработен така, че човек да може, в съответствие със своите нужди, да проучи важен проблем.
По отношение на намерението на анализа има:
- инструментални изследвания на един или няколко случая - изследователят се фокусира върху даден проблем и след това избира един или няколко ограничени случая, за да илюстрира този проблем;
- вътрешно присъщо изследване на случай - фокусът е върху самия случай, тъй като той представлява необичайна или уникална ситуация (Creswell, 2007, стр. 74).
Според Creswell (2007, стр. 76) процедурата за проучване на случай включва:
- определяне на случая в рамките на ограничена система;
- събиране на данни чрез използване на множество източници на информация, за да се осигури задълбочено разбиране;
- анализ на данните (цялостен анализ на целия случай или вграден анализ на конкретен аспект на случая), който води до подробно описание на случая;
- фокусиране върху няколко ключови въпроса (теми) не с цел обобщаване, а за да се разбере сложността на случая;
- широко тълкуване на констатациите и отчитане на поуките, извлечени от случая.
В литературата за методологията на изследването се разглеждат и различните начини за представяне на резултатите от проучването на случай. Най-често се споменават хронологичният и проблемният подход, както и тяхната комбинация. В допълнение към тях се споменава и стандартният линейно-аналитичен подход, който започва с теоретично дефиниране на проблема, след което се описват методите и процесите на събиране и анализ на данните, а след това се правят изводи и се обясняват техните последствия (Ševkušić, 2008, с. 254).
