Предимствата на изследването на случай са тясно свързани с неговите характеристики. Няма друг дизайн, който да може да изследва толкова цялостно цялостния опит на индивида, явлението, организацията и т.н. Няма друг начин, по който може да се съберат по-изчерпателни данни за случая и да се изследва той в неговата цялост. Друго предимство е задълбоченият анализ на случая, който е възможен благодарение на изчерпателните материали, както и поради възможността да се открие същността, която се състои от поредица от връзки, установени в рамките на целия случай.
Дизайнът е важен и за изследването на динамиката на случая и неговото развитие, което отразява естеството на социалните явления и историята на промените в тях. Проучването на случай е изключително лесно за комбиниране с други дизайни, тъй като целостта на самата процедура, както и разнообразните събрани факти, предполагат използването на други изследователски методи (Pečujlić & Milić, 1995, с. 132).
Казусът има и някои недостатъци. Тъй като няма критерии за определяне на случая, а критериите се определят за всеки конкретен случай, субективността на дизайна е недостатък, т.е. изследователят решава какво ще се изследва като случай. Освен това този метод се счита за ненадежден до известна степен, тъй като е невъзможно да се генерира уникален образ въз основа на един-единствен случай. Недостатък е и фактът, че отнема много време. Понякога това отнема няколко години и в края на краищата случаят не е същият, какъвто е бил в началото, когато е започнало изследването. По време на изследването може да се стигне до отпадане на субекта поради различни причини. Многогодишните изследвания изискват огромни инвестиции, които са необходими на всички етапи, което може да е причина изследователите да избягват използването на този дизайн (Pečujlić & Milić, 1995, с. 133).
