Интервюирането е планиран процес на извличане на устни отговори от лицето, с което разговаряме. В изследователския процес то се извършва с цел да се проучат отделни лица и групи от хора и да се получат нови знания. Тъй като при него се извлича информация за дадено явление, то се счита за вид експеримент. Интервюто се използва най-вече в професионалната ориентация. Когато сме сигурни или поне предполагаме, че най-лесният начин за получаване на определено знание е чрез личен контакт, трябва да използваме интервю, а не анкета или някаква друга техника. Когато се използва от изключително опитни изследователи, то може да бъде много удобно и дава успешни резултати.
Съществуват многобройни причини и нужди за използване на интервю, които могат да зависят от конкретни категории интервюирани. Обикновено избираме интервю, когато целта на интервюто е ясно посочена в проекта. Преди да започнем интервюто, трябва да се запознаем с обстановката, групите или интервюираните. Участниците трябва да отговарят доброволно на въпросите. Основните отговори или впечатления трябва да се запишат под формата на протокол, а накрая резултатите трябва да се подредят, а отговорите и впечатленията да се подредят така, че да имат научна стойност (Krulj, 2007, с. 64).
