Метод на биографичните изследвания

Методът на личните документи или биографичният метод е понятие, свързано с група слабо свързани, различно наричани изследователски инструменти, вариращи от наративното интервю, житейските истории, житейските истории, устната история, (авто)биографията, биографичния интерпретативен метод, разказването на истории до етнографията (Poleti-Ćosić, 2019, с. 29).

Биографичният метод е един от качествените изследователски методи, използвани в социологическите изследвания. Използването му е предмет на много спорове. Въпреки че е придобил статут на самостоятелен метод, много теоретици не го смятат за метод, достатъчен сам по себе си.

Това е нов метод за събиране на данни, който се основава на две предположения. Според първото от тях човекът като индивид създава социални явления и затова трябва да опознаем психологията на човека, защото психичното му състояние не може да бъде отделено от социалните събития. Според второто допускане личните (биографични) документи съдържат изключително важна информация, събрана въз основа на искрени преживявания на дадено явление, и следователно могат да дадат много добро обяснение както за живота на индивида, така и за социалните тенденции (Pečujlić & Milić, 1995, с. 137). Развитието на биографичния модел се приписва на Чикагската школа и на изследването на В. Томас и Ф. Знаниецки "Полският земляк в Европа и Америка", основано на използването на лични документи (Poleti-Ćosić, 2019, с. 30).

Личните документи, на които е кръстен методът, могат да бъдат разделени на две групи. Първата група включва документите, които предоставят информация за дадено лице и могат да бъдат получени в официални институции - официални документи. Това са различни архиви, проследяващи събитията в живота на дадено лице - съдът, данъчната администрация, полицейските архиви и др. Втората група включва документи, създадени от самите индивиди, техни архиви, в които те описват ролите си в социалните събития. Съществуват различни видове такива документи:

• писма или кореспонденция с други хора, които са имали важна роля в живота на дадено лице и са участвали в записването на социално събитие,
• дневници, в които явленията и събитията са описани систематично и подробно,
• автобиографиите, които описват целия живот на даден човек и са много важни заради точността на събитията и реда, в който са се случили,
• биографии, които представляват записи на отделни лица за други хора,
• мемоари, подобни на автобиографиите, които описват конкретни събития, важни за даден човек,
• кратки бележки и съобщения, свързани с едно събитие, което се опитваме да запазим от забрава (Pečujlić & Milić, 1995, с. 138).

Методът на личните документи представлява планирана класификация на материали и определяне на категории, свързани с личния и социалния живот на индивида. Класификацията на материалите се извършва по следния начин:

• главния регистър, който съдържа цялата събрана документация,
• аналитичния регистър, който представлява преработения основен регистър,
• дневник, който представлява запис на самия учен, направен по време на проучването на личните документи на респондентите.

В допълнение към тези регистри могат да се използват и помощни регистри, като например финансови отчети и библиографии на документи, свързани с темата на изследването. Така подредените данни диктуват определени стъпки на анализа. Първата стъпка от анализа на данните предполага тяхното хронологично подреждане. Използването на специфични източници на информация, които вече са хронологично подредени, улеснява тази стъпка. След това изследователят идентифицира връзките между конкретните събития и преживяванията на респондента, за да може критично да провери достоверността на историята. Следващата стъпка е работа с отделни документи и съпоставяне на характерни типове поведение, социални отношения и др. Тази стъпка от анализа включва използването на последователния анализ. Категориите зависят от проблемите, които се изследват. Съществува обаче една обща категория, произтичаща от желаните цели на метода, и тя е да се определят връзките между личните и социалните ситуации на индивида, който е обект на изследването.

Въпреки че представлява едно цяло, методът на личните документи може да бъде разделен на няколко вида. Най-важната класификация е тази, която се извършва според вида на източниците на материал, или класификацията на метода на личната история, свързан с официалните документи, и метода на житейската история, основан на записите на респондентите.

В допълнение към тази класификация изключително важна е и класификацията според видовете събития, различни по обхват и значение. Това е класификацията на метод на личните документи за живота на респондента и метод на личните документи за конкретни събития.

Освен това има класификация на метода на личните документи, предназначени да бъдат използвани за научни цели, и на метода на личните документи, които са независими от тях.

Разликата между метода на официалните лични документи и други подобни методи е, че те са написани от други хора, а материалът е обработен в съзнанието на човека, който го е записал, което прави достоверността му съмнителна. От друга страна, съществуват субективни записи, направени от респондента. Въпреки че са субективни, те могат да се считат за истински изследователски метод (Pečujlić & Milić, 1995, с. 139).

Що се отнася до метода, който се отнася до по-голямата част от събитията, оставили някакви следи в живота на респондента, може да се каже, че той има по-универсално значение, тъй като освен важните събития в живота на респондента, този метод разкрива и начина, по който респондентът се е развил като личност, всяка промяна, настъпила през този период от време, промени в нагласите и т.н.

Значението на метода, който се отнася до по-малко събития, не е в количеството събития, а в тяхното въздействие върху самите респонденти, от една страна, и в самото конкретно събитие, от друга.

Биографичният метод, който е разработен за научни цели, е предназначен да осигури постигането на целта, т.е. да изследва връзката между индивида и социалните явления. Следователно може да се каже, че този метод дава най-добри резултати. Въпреки това, въпреки че индивидът е типичният обект на биографичното изследване, валидността на този методологичен подход е потвърдена и в изследванията, основани на колективни единици за анализ (Poleti-Ćosić, 2019, с. 34).

Ролята на изследователя, използващ биографичния метод, е противоположна на ролята на изследователя, провеждащ традиционно качествено изследване: в началото на изследването изследователят събира данни от преживявания, чете или слуша житейските истории на хората, като прави всичко възможно да остане невидим и незабележим, за да не повлияе по никакъв начин на автентичността и качеството на данните, а след това внимателно прочита събраните материали и съответно реконструира реалния живот.

Освен че внася някои промени в ролята на изследователя в процеса на изследване, биографичният метод внася и някои промени в наблюдението на социалната реалност. Традиционното изследване се стреми да изведе причинно-следствената верига, която върви от т.нар. независими променливи към зависимите, докато биографичният метод се стреми да реконструира хронологичната верига от събития и да изследва логиката на тяхното възникване (Pečujlić & Milić, 1995, с. 139).

Пример: При наемане на нов работник в дадена компания биографичният метод може да се използва заедно с попълването на въпросник или интервю. По време на биографичното интервю първоначалният въвеждащ въпрос се задава, за да се електира разказ за събития и преживявания от собствения живот на интервюирания (т.нар. "основен разказ"), който не трябва да се прекъсва чрез задаване на допълнителни въпроси, а да се стимулира чрез невербални жестове и изразяване на интерес. Това дава възможност на интервюирания да разкаже разказа си по свое желание. По време на втората част на интервюто, т.е. по време на "периода на разпитване", изследователят инициира разширяване на темата, като задава разказвачески въпроси или иска допълнителни подробности за аспектите на живота, описани в разказа. Разговорът с дадено лице за определени елементи от биографията му в непринудена атмосфера е добър начин за по-добро опознаване на лицето, както и на неговите положителни и отрицателни черти, като по този начин допринася за прогнозирането на потенциалното бъдещо бизнес сътрудничество.

Основното предимство на биографичния метод е преди всичко фактът, че при него се отчита субективното измерение на изследваното събитие или явление. Това субективно измерение се представя директно от субекта, като по този начин се гарантира, че данните са честни. Много автори обаче смятат, че прекомерното акцентиране върху субективното измерение на дадено явление или събитие представлява риск за обективността и достоверността на получените резултати от изследването. Този проблем на биографичния метод се решава чрез прилагане на принципа на допълняемостта. Този принцип предполага използването на различни източници на данни, които се допълват взаимно. В случая на биографичния метод това са институционалните данни, които се считат за обективни данни, които липсват в личните документи. 

Друго предимство на биографичния метод е времевото измерение, което той внася в изследователския процес. Източниците на информация в повечето случаи са създадени непосредствено след осъществяването на изследваното събитие.

За разлика от другите методи, методът на биографичните документи е единственият, насочен към ролята на индивида в социалните процеси. Освен това той обяснява как събитията влияят върху развитието на личността на респондента и как той реагира както на собствените си проблеми, така и на проблемите на социалната среда (Pečujlić & Milić, 1995, с. 140).

И накрая, едно от предимствата на този модел е свързано със самите източници на експериментални материали, които са много по-лесни за контролиране в сравнение с други източници, които изискват присъствието на изследователя в процеса на събиране на данни.

Въпреки това може да се каже, че биографичните данни имат повече недостатъци, отколкото предимства, най-вече поради тяхната субективност. Първият проблем или недостатък е недостъпността на данните. Малка част от личните документи са лесно достъпни за изследователите, което ги принуждава да обявяват покани за представяне на биографични данни, което води до друг проблем - проблема с автентичността. Същият проблем се появява и при източниците, предназначени за целите на изследването, т.е. поръчани източници, събрани устно (наративни биографии). Проблемът с този тип източници всъщност е в степента, в която изследователят е повлиял върху разработването на източника. Решението на подобен проблем може да се намери във възможно най-точното дефиниране на темата и целите на изследването, а след това и в определянето на възможно най-широката емпирична рамка на самото изследване. Процесът на създаване на документи е много бавен и продължителен, а освен време изисква и огромни финансови ресурси (Pečujlić & Milić, 1995, с. 140). Друг проблем, който може да се срещне при използването на метода на личните документи, е подборът на участниците/респондентите. И накрая, съществува проблемът с представителността на резултатите, който може да се срещне при използването на метода на личните документи и е свързан както с извадката, така и с анализа и представянето на резултатите от изследването.