Методът на личните документи или биографичният метод е понятие, свързано с група слабо свързани, различно наричани изследователски инструменти, вариращи от наративното интервю, житейските истории, житейските истории, устната история, (авто)биографията, биографичния интерпретативен метод, разказването на истории до етнографията (Poleti-Ćosić, 2019, с. 29).
Биографичният метод е един от качествените изследователски методи, използвани в социологическите изследвания. Използването му е предмет на много спорове. Въпреки че е придобил статут на самостоятелен метод, много теоретици не го смятат за метод, достатъчен сам по себе си.
Това е нов метод за събиране на данни, който се основава на две предположения. Според първото от тях човекът като индивид създава социални явления и затова трябва да опознаем психологията на човека, защото психичното му състояние не може да бъде отделено от социалните събития. Според второто допускане личните (биографични) документи съдържат изключително важна информация, събрана въз основа на искрени преживявания на дадено явление, и следователно могат да дадат много добро обяснение както за живота на индивида, така и за социалните тенденции (Pečujlić & Milić, 1995, с. 137). Развитието на биографичния модел се приписва на Чикагската школа и на изследването на В. Томас и Ф. Знаниецки "Полският земляк в Европа и Америка", основано на използването на лични документи (Poleti-Ćosić, 2019, с. 30).
Личните документи, на които е кръстен методът, могат да бъдат разделени на две групи. Първата група включва документите, които предоставят информация за дадено лице и могат да бъдат получени в официални институции - официални документи. Това са различни архиви, проследяващи събитията в живота на дадено лице - съдът, данъчната администрация, полицейските архиви и др. Втората група включва документи, създадени от самите индивиди, техни архиви, в които те описват ролите си в социалните събития. Съществуват различни видове такива документи:
Методът на личните документи представлява планирана класификация на материали и определяне на категории, свързани с личния и социалния живот на индивида. Класификацията на материалите се извършва по следния начин:
В допълнение към тези регистри могат да се използват и помощни регистри, като например финансови отчети и библиографии на документи, свързани с темата на изследването. Така подредените данни диктуват определени стъпки на анализа. Първата стъпка от анализа на данните предполага тяхното хронологично подреждане. Използването на специфични източници на информация, които вече са хронологично подредени, улеснява тази стъпка. След това изследователят идентифицира връзките между конкретните събития и преживяванията на респондента, за да може критично да провери достоверността на историята. Следващата стъпка е работа с отделни документи и съпоставяне на характерни типове поведение, социални отношения и др. Тази стъпка от анализа включва използването на последователния анализ. Категориите зависят от проблемите, които се изследват. Съществува обаче една обща категория, произтичаща от желаните цели на метода, и тя е да се определят връзките между личните и социалните ситуации на индивида, който е обект на изследването.
