Основното предимство на биографичния метод е преди всичко фактът, че при него се отчита субективното измерение на изследваното събитие или явление. Това субективно измерение се представя директно от субекта, като по този начин се гарантира, че данните са честни. Много автори обаче смятат, че прекомерното акцентиране върху субективното измерение на дадено явление или събитие представлява риск за обективността и достоверността на получените резултати от изследването. Този проблем на биографичния метод се решава чрез прилагане на принципа на допълняемостта. Този принцип предполага използването на различни източници на данни, които се допълват взаимно. В случая на биографичния метод това са институционалните данни, които се считат за обективни данни, които липсват в личните документи.
Друго предимство на биографичния метод е времевото измерение, което той внася в изследователския процес. Източниците на информация в повечето случаи са създадени непосредствено след осъществяването на изследваното събитие.
За разлика от другите методи, методът на биографичните документи е единственият, насочен към ролята на индивида в социалните процеси. Освен това той обяснява как събитията влияят върху развитието на личността на респондента и как той реагира както на собствените си проблеми, така и на проблемите на социалната среда (Pečujlić & Milić, 1995, с. 140).
И накрая, едно от предимствата на този модел е свързано със самите източници на експериментални материали, които са много по-лесни за контролиране в сравнение с други източници, които изискват присъствието на изследователя в процеса на събиране на данни.
Въпреки това може да се каже, че биографичните данни имат повече недостатъци, отколкото предимства, най-вече поради тяхната субективност. Първият проблем или недостатък е недостъпността на данните. Малка част от личните документи са лесно достъпни за изследователите, което ги принуждава да обявяват покани за представяне на биографични данни, което води до друг проблем - проблема с автентичността. Същият проблем се появява и при източниците, предназначени за целите на изследването, т.е. поръчани източници, събрани устно (наративни биографии). Проблемът с този тип източници всъщност е в степента, в която изследователят е повлиял върху разработването на източника. Решението на подобен проблем може да се намери във възможно най-точното дефиниране на темата и целите на изследването, а след това и в определянето на възможно най-широката емпирична рамка на самото изследване. Процесът на създаване на документи е много бавен и продължителен, а освен време изисква и огромни финансови ресурси (Pečujlić & Milić, 1995, с. 140). Друг проблем, който може да се срещне при използването на метода на личните документи, е подборът на участниците/респондентите. И накрая, съществува проблемът с представителността на резултатите, който може да се срещне при използването на метода на личните документи и е свързан както с извадката, така и с анализа и представянето на резултатите от изследването.
