Наблюдение

По-долу са дадени някои примери за кръстосани проучвания:

• Описателно проучване: провеждане на пазарно проучване чрез събиране на данни за поведението на потребителите в рамките на даден период от време с цел да се предвидят бъдещите тенденции в поведението на потребителите или да се въведат нови стратегии за продажби или да се пуснат на пазара нови продукти и услуги. При такова проучване изследователят не анализира причините, а се съсредоточава върху описанието на настоящата ситуация на пазара.
• Аналитично изследване: изследване на липсата на калций в популацията на жени над 50-годишна възраст. Докато при описателното проучване фокусът е върху определяне на нивото на калций при жените над 50-годишна възраст, при аналитичното проучване фокусът е върху изследване на фактори като хормонален статус, физическа активност, хранене, социално-икономически статус, ниво на образование и т.н., за да се обясни защо някои жени, принадлежащи към такава възрастова група, са по-склонни да развият недостиг на калций от други жени и следователно имат по-голяма вероятност да развият други заболявания като остеопороза.
• Проучвания случай-контрол: Проучванията тип "случай-контрола" са вид наблюдателни изследвания, които често се използват в области като медицинските изследвания или здравето на околната среда. Проучването случай-контрола е експериментален проект, който сравнява две или повече групи участници. Едната от тези групи е "случай", а другите групи са "контролни". Важно е да се отбележи, че групата на случаите се избира, защото тя вече се характеризира с интересуващия я признак за изследването, а целта на контролната група е да се установи дали групата на случаите системно проявява този признак в по-голяма степен, отколкото контролната група. Следователно чрез анализ на данните, събрани от контролната група, изследователската хипотеза се потвърждава или отхвърля. Обикновено за представяне на данните се използват таблици (таблица 1).

Коефициентът на риска (или коефициентът на честота) се изчислява, като се използва коефициентът на вероятност на експозицията (OR):

• Вероятността за експозиция сред случаите: OR = a/c,
• Вероятността за експозиция сред контролите: OR = b/d,

напр. OR = (axd)/(cxb).

Ако OR = 1, тогава вероятността за риск е еднаква за изложените и неизложените на риск лица.

Ако OR > 1, експозицията увеличава вероятността за риск.

Ако OR < 1, експозицията намалява вероятността от риск.

Пример: Проучване за контрол на фазата в медицината

Целта на изследването е да се проучи връзката между замърсяването на питейната вода и потенциалните стомашни заболявания (напр. гастрит). Групата за изследване на случая включваше хора, диагностицирани със стомашно заболяване, докато контролната група включваше хора без заболяване. По време на изследването бяха събрани данни за излагането на участниците на замърсена питейна вода, като се наблегна на променливи като източника на водата и продължителността на излагането за всяка група. Целта е била да се сравнят резултатите, за да се определи дали има връзка между замърсяването на водата и риска от развитие на стомашно заболяване.

Практически задачи:

Изследователите провеждат проучване на случай-контрола на рака на гърдата, като използват инцидентни случаи. Проучването включва 100 случая и 100 контроли. 70% от случаите съобщават за пушене. Сред контролите 50 % съобщават за пушене.

а) Изгответе таблица 2х2 с дадените данни.

б) Изчислете съотношението на шансовете за експозиция.

в) Интерпретирайте съотношението на шансовете за експозиция в едно изречение.

Отговор:

a)

б) Коефициент на експозиция = (a/c)/(b/d) = (a*d)/(c*b) = (70*50)/(50*30)=2,33

в) Коефициентът на вероятност 2,33 означава, че вероятността пушачите да имат случай е 2,33 пъти по-голяма от вероятността непушачите да имат случай.

Кохортните проучвания са вид аналитични проучвания, използвани за проверка на хипотези за причинно-следствени връзки. Терминът "кохорта" се дефинира като група от хора, обикновено включваща 100 или повече души, които споделят обща характеристика или опит в рамките на определен период от време (напр. възраст, професия, излагане на лекарство или ваксина, гражданство и т.н.). Кохортата се разделя на 2 части - тези, които са изложени на предполагаемия рисков фактор, и тези, които не са (напр. пушачи и непушачи). След това кохортата се наблюдава през определен период от време, за да се установи честотата на смъртните случаи или развитието на заболявания (за които се предполага, че са причинени от излагането на настоящия рисков фактор), а в края на периода на наблюдение се прави сравнение между честотата на смъртните случаи и заболяванията при изложените и неизложените участници.

Кохортните проучвания са важен метод за медицински изследвания, удобен за установяване на причините за дадено заболяване, тъй като групи от хора се наблюдават преди да развият заболяване. Това означава, че изследователите могат да проучат дали съществува причинно-следствена връзка между избрания от участниците начин на живот и тяхното здраве (фигура 2).

Продължаващото в момента кохортно проучване Millenium проследява живота на 19 000 бебета, родени във Великобритания между 2000 и 2001 г., за да покаже как обстоятелствата в първите етапи от живота могат да повлияят на здравето и развитието на по-късен етап. В допълнение към събирането на данни за здравето на тези бебета и техните родители, проучването изследва поведението и когнитивното развитие на децата, както и редица други социални фактори.

Дизайнът на кохортно проучване е показан в следващата таблица:

- Степен на заболеваемост (СЗ):

Сред изложените на риск: IR = a/(a+b)

Сред неекспонираните: IR = c/(c+d)

IR е показател за появата на заболяване при експонираните и неекспонираните членове на кохортата за целия период от време.

- Относителен риск (RR) - съотношението между риска от заболяване при експонираните лица и този при неекспонираните:

[a/(a+b)]/[c/(c+d)] или a(c+d)/c(a+b)

Относителният риск показва честотата на дадено събитие при експонираните спрямо тази при неекспонираните лица.

- Присвояем риск (AR)=[a/(a+b)-c/(c+d)]/[a/(a+b)]*100 е разликата в честотата на заболеваемост при експонираните и неекспонираните лица спрямо честотата на заболеваемост при експонираните.

Приписваният риск показва вероятността за предотвратяване на заболяването, при условие че има ефективна мярка за елиминиране на експозицията.

Натуралистичното наблюдение е метод за наблюдение на поведението на хора или животни в тяхната естествена среда. То е вид теренно изследване, което означава, че изследователите събират данни извън лабораторна или клинична среда. Изследователите се стремят да се потопят максимално в околната среда, за да не повлияят по никакъв начин на естественото поведение на участниците.

Въз основа на позицията на наблюдателя наблюдението може да бъде с участие и без участие. Наблюдението с участие е наблюдението, при което изследователите се потапят в наблюдаваното явление, за което събират данни. Наблюдателят трябва да се интегрира в социалната група и да участва в нейните действия. Този вид наблюдение се използва по две причини. Първата причина е фактът, че много групи, като религиозни секти, елити, тайни сдружения, са затворени и недостъпни за наблюдение. Така че, за да получи необходимите данни, наблюдателят трябва да стане част от групата и да "загуби" своята идентичност, т.е. да скрие ролята си на наблюдател. Това води до много етични и технически проблеми, които почти пораждат съмнения относно възможността за провеждане на скрито наблюдение.

Втората причина, поради която се използва наблюдението с участие, е, че то помага да се преодолее разликата между наблюдавания обект и доминиращия субект, като по този начин се въвежда диалектическото действие в изследването. Наблюдението с участие революционизира отношенията между наблюдател и наблюдаван, така че всички субекти се превръщат в един феномен. Ето защо не е изненадващо, че изследването на действието е приело този вид наблюдение като важен за постигането не само на конкретна научна, но и на по-широка социална цел - промяната на традиционните изследвания. Гореспоменатите етични проблеми в този случай са елиминирани, тъй като представянето на наблюдателя е публично. Въпреки това методическите и техническите трудности, като обективност и потапяне в групата, продължават да съществуват, но ако се пренебрегне традиционният метод на изследване, тогава и тези проблеми изчезват. Съществува и наблюдение без участие на участниците. Неучастващото наблюдение предполага наблюдение на участниците, без те да участват активно. Така наблюдателят влиза в общността или социалната система, в която участва, но остава отделен от наблюдаваните дейности.

Според броя на наблюдаваните случаи може да се направи разграничение между наблюдение на един случай и наблюдение на няколко случая. Наблюдението на един случай е наблюдение на един случай или на един вид явление. Системното събиране на данни за един случай се нарича "изследване на случай". Целта на тази процедура е да се обясни индивидуална реакция в рамките на колективна ситуация и затова тя се нарича още разработване на лична документация. Тя се е превърнала в отделен изследователски метод. Тясно свързано с наблюдението на единичен случай е клиничното наблюдение, което се е развило в медицината и психиатрията. То е насочено към установяване на пряк контакт между наблюдателя и пациента, от една страна, и получаване на задълбочена информация за това, какво влияе върху дадено заболяване, от друга страна, т.е. кои сложни индивидуални и социални фактори предизвикват определено психично състояние на пациента.  От друга страна, при наблюдението на множество случаи обект на наблюдение са няколко случая или групи от едни и същи или различни явления. То предполага регистриране на факти с помощта на множество примери, благодарение на които се обяснява структурата на явленията и дори тяхното развитие. Този метод за събиране на данни е подобен на създаването на социални регистри, от една страна, и на масовата регистрация на населението - преброяване, от друга.

В зависимост от продължителността си наблюдението може да бъде моментно и надлъжно. Мигновеното наблюдение се използва в конкретен момент, който обикновено е решаващ за развитието на даден процес, и се записва по подобен начин, както се прави снимка. Целта на моментната снимка е да се забележи основният фактор, който определя по-нататъшното развитие на поредицата от действия, предизвикани от него. Всички динамични дейности се наблюдават по този начин, защото той позволява да се различат важните и да се елиминират маловажните характеристики на дадено явление. Надлъжното наблюдение се използва в различни непрекъснати последователности на даден процес с цел да се забележат промените за по-дълъг период от време (фигура 3). Социалните процеси продължават по-дълго и протичат за по-дълъг период от време, поради което подобна процедура на наблюдение е важна за откриването на динамиката на всички събития и на оста, около която те се развиват.

Структурираното или методично наблюдение е наблюдение, извършвано по предварително определен план, а планът е важен, защото осигурява вникване в онези факти, които са в обсега на интереса на наблюдателя. Наблюдението остава "еластично", но се получава по-дълбоко вникване в ключовите данни или знания, описващи задълбочено дадено явление.

Всички гореспоменати видове и подтипове наблюдения имат различни приложения в зависимост от естеството на конкретното изследване. Именно това естество почти изцяло насочва наблюдателя към това коя процедура да избере. Това, разбира се, зависи и от интуицията и въображението на изследователя. Ето защо е много важно да се познават специфичните видове наблюдение, както и неговите обхвати и ограничения.

Поради обективността на петте сетива на изследователя, наблюдението е изключително обективен изследователски метод. Изглежда, че то не изисква почти никакво взаимодействие между изследователя и изследваните лица (Angrosino, 2007, с. 37). Тази процедура изобщо не нарушава естествения, непрекъснат ход на събитията или го прави в най-малка степен. Естествената динамика на процесуалното разгръщане на дадено събитие и всички важни елементи на събитието се идентифицират успешно чрез наблюдение. Наблюдението може да бъде насочено и към някои решаващи моменти, които могат да бъдат изолирани и задълбочено проучени. Но повече от всичко друго наблюдението, и особено неговите форми на участие, пряко установява комуникация между хората и отваря затворените групи от хора, като внася в тях някои промени, които не са съществували преди (Pečujlić, 1982, с. 105).

Въпреки че е много плодотворна процедура за събиране на данни, наблюдението има някои съществени ограничения, които са свързани както с метода на изследване, така и с наблюдателя като централна фигура в процедурата. Наблюдението е продължителен и сложен процес. Дори когато е внимателно планирано, то зависи от т.нар. разсейване на сетивата. А именно, поради продължителния процес на наблюдение и сложната му организация в рамките на едно място, сетивата не могат да открият всички факти. Така че неизбежно протича несъзнателният процес на потискане на едни факти с други или на потискане на стари факти с нови.

Успехът на воденето на структурирани и организирани теренни бележки зависи от добре подготвен план за водене на бележки, но дори и тогава, ако няма достатъчно време, е трудно да се запишат всички данни. Затова обикновено това се прави след наблюдението, но тогава то губи елементите на истинско наблюдение и се превръща в спомен, което предполага, че е извършена някаква обработка на данните в съзнанието, което интерпретира фактите, като по този начин се разкрива измамността на човешките сетива. Планът за водене на бележки може да помогне за решаването на проблема, но не може да го елиминира напълно.

Наблюдателят като централна фигура в процеса на наблюдение е ограничен от измамността на човешките сетива, но също така и от собствените си умения, тъй като уменията на различните хора са различни. Когато става въпрос за наблюдение, те се различават толкова много, че двама души няма да възприемат един и същ факт по един и същи начин. Всъщност повечето хора са убедени да виждат това, което искат да видят. Редица умствени характеристики на наблюдателя, като бързина, точност, умствени способности, спомняне, настроение, заедно с редица социални характеристики, като общителност и разговорливост, образуват така нареченото "лично уравнение" на наблюдателя, което влияе върху наблюдението и може да изкриви оригиналността на фактите. Предразсъдъците са дори по-опасни от тази скрита опасност, съпътстваща наблюдението. Много често наблюдателят изкривява точността на фактите не само несъзнателно, но и съвсем съзнателно. Традиционната методология смята това не само за сериозно ограничение, но и за нарушение на научната строгост на процедурата. В модела на диалектическото изследване на действието това не е проблем, а самото пристрастие, което пробива установената идеологическа завеса, е предпоставка за постигане на обективност и истинност. Пристрастието служи като социален ангажимент, който осигурява пътя към доброто наблюдение (Pečujlić & Milić, 1995, p. 107).