Поради обективността на петте сетива на изследователя, наблюдението е изключително обективен изследователски метод. Изглежда, че то не изисква почти никакво взаимодействие между изследователя и изследваните лица (Angrosino, 2007, с. 37). Тази процедура изобщо не нарушава естествения, непрекъснат ход на събитията или го прави в най-малка степен. Естествената динамика на процесуалното разгръщане на дадено събитие и всички важни елементи на събитието се идентифицират успешно чрез наблюдение. Наблюдението може да бъде насочено и към някои решаващи моменти, които могат да бъдат изолирани и задълбочено проучени. Но повече от всичко друго наблюдението, и особено неговите форми на участие, пряко установява комуникация между хората и отваря затворените групи от хора, като внася в тях някои промени, които не са съществували преди (Pečujlić, 1982, с. 105).
Въпреки че е много плодотворна процедура за събиране на данни, наблюдението има някои съществени ограничения, които са свързани както с метода на изследване, така и с наблюдателя като централна фигура в процедурата. Наблюдението е продължителен и сложен процес. Дори когато е внимателно планирано, то зависи от т.нар. разсейване на сетивата. А именно, поради продължителния процес на наблюдение и сложната му организация в рамките на едно място, сетивата не могат да открият всички факти. Така че неизбежно протича несъзнателният процес на потискане на едни факти с други или на потискане на стари факти с нови.
Успехът на воденето на структурирани и организирани теренни бележки зависи от добре подготвен план за водене на бележки, но дори и тогава, ако няма достатъчно време, е трудно да се запишат всички данни. Затова обикновено това се прави след наблюдението, но тогава то губи елементите на истинско наблюдение и се превръща в спомен, което предполага, че е извършена някаква обработка на данните в съзнанието, което интерпретира фактите, като по този начин се разкрива измамността на човешките сетива. Планът за водене на бележки може да помогне за решаването на проблема, но не може да го елиминира напълно.
Наблюдателят като централна фигура в процеса на наблюдение е ограничен от измамността на човешките сетива, но също така и от собствените си умения, тъй като уменията на различните хора са различни. Когато става въпрос за наблюдение, те се различават толкова много, че двама души няма да възприемат един и същ факт по един и същи начин. Всъщност повечето хора са убедени да виждат това, което искат да видят. Редица умствени характеристики на наблюдателя, като бързина, точност, умствени способности, спомняне, настроение, заедно с редица социални характеристики, като общителност и разговорливост, образуват така нареченото "лично уравнение" на наблюдателя, което влияе върху наблюдението и може да изкриви оригиналността на фактите. Предразсъдъците са дори по-опасни от тази скрита опасност, съпътстваща наблюдението. Много често наблюдателят изкривява точността на фактите не само несъзнателно, но и съвсем съзнателно. Традиционната методология смята това не само за сериозно ограничение, но и за нарушение на научната строгост на процедурата. В модела на диалектическото изследване на действието това не е проблем, а самото пристрастие, което пробива установената идеологическа завеса, е предпоставка за постигане на обективност и истинност. Пристрастието служи като социален ангажимент, който осигурява пътя към доброто наблюдение (Pečujlić & Milić, 1995, p. 107).
