ГЛАВА 2. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТИ СЪС СМЕСЕНИ МЕТОДИ

"Изследването със смесени методи е вид изследване, при което изследовател или екип от изследователи комбинира елементи на качествени и количествени изследователски подходи (напр. използване на качествени и количествени гледни точки, събиране на данни, анализ, техники за изводи) с широката цел за разширяване и задълбочаване на разбирането и потвърждаване" (Johnson et al. 2007, p. 123).

Изследванията със смесени методи набират популярност в социалните науки, тъй като съчетават силните страни на количествените и качествените изследвания, за да се справят със сложните социални проблеми, на които нито качествените, нито количествените подходи сами по себе си могат да отговорят правилно, а комбинираното им използване осигурява разширено разбиране на изследователските проблеми (Creswell, 2009, с. 188). И така, дизайнът със смесени методи се характеризира с комбинация от поне един качествен и един количествен компонент на изследването (Schoonenboom & Johnson, 2017, с. 108).

Morse (1991 г.) създаде широко използвана система за записване на смесени методи, в която компонентите се обозначават като qual и quan (или QUAL и QUAN, за да се подчертае първостепенното значение) съответно за качествени и количествени изследвания. Знакът плюс (+) се отнася за едновременното изпълнение на компонентите, а стрелката (→) - за последователното изпълнение на компонентите. За да се осигури равнопоставеност на двете изследователски традиции, всяко съкращение съдържа равен брой букви, т.е. четири (Schoonenboom & Johnson, 2017, с. 108).

Няколко основни характеристики, които трябва да се вземат предвид по време на процеса на проектиране на смесени методи, включват следното: цел на смесването, теоретична насоченост, време, точка на интегриране, типологична употреба и степен на сложност (Schoonenboom & Johnson, 2017, p. 109).

Цел: общата цел на дизайна на смесените методи е да разшири и укрепи заключенията на дадено проучване, като по този начин допринесе за обогатяване на съществуващата литература. Изследването със смесени методи трябва да бъде достатъчно качествено, за да отговори на изследователските въпроси, и да постигне "легитимация на многократното валидиране" (Johnson & Christensen, 2017), като отговаря на съответната комбинация от валидности на количествените, качествените и смесените методи във всяко изследване. Въз основа на анализ на дизайни със смесени методи Green, Caracelli и Graham (1989) предлагат класификация на целите, която все още е популярна и включва следното:

• триангулация - търсене на конвергенция, потвърждение, съответствие на резултатите от различни методи;
• допълняемост - търсене на доразвиване, подобряване, илюстриране, изясняване на резултатите от един метод с резултатите от друг метод;
• развитие - стремежът да се използват резултатите от един метод, за да се подпомогне развитието или информирането на другия метод по отношение на вземането на проби, изпълнението, решенията за измерване;
• иницииране - търсене на парадокса и противоречието, нови перспективи за рамки, преработване на въпроси и резултати от един метод с въпроси или резултати от друг метод;
• разширяване - стремеж към разширяване на обхвата и обхвата на изследването чрез използване на различни методи за различни компоненти на изследването (Schoonenboom & Johnson, 2017, p. 110).

За изследователя е важно да започне проучването с поне един изследователски въпрос, а след това внимателно да обмисли какви са целите на смесването. Човек може да използва смесени методи, за да проучи различни аспекти на един изследователски въпрос, или може да използва отделни, но свързани качествени и количествени изследователски въпроси. Независимо от това смесването на методи, методологии и/или парадигми ще помогне да се отговори на изследователските въпроси и да се направят подобрения в сравнение с по-основния дизайн на изследването. При изследването със смесени методи ще се получи по-пълна и по-богата информация.

Теоретична мотивация: изследванията със смесени методи могат да имат три различни мотивации, както е формулирано от Johnson et al. (2007):

• качествено доминиращо (или качествено ориентирано) изследване със смесени методи е вид смесено изследване, при което се разчита на качествения поглед върху изследователския процес, като същевременно се признава, че добавянето на количествени данни и подходи вероятно ще бъде от полза за изследователския проект.
• Количествено доминиращо (или количествено ориентирано) изследване със смесени методи е вид смесено изследване, при което се разчита на количествен поглед върху изследователския процес, като същевременно се признава, че добавянето на качествени данни и подходи вероятно ще бъде от полза за изследователския проект.
• зоната около центъра на континуума (качествено-количествен), т.е. равнопоставеност, е удобна за лицето, което се самоопределя като изследовател на смесени методи. Този изследовател приема за своя отправна точка логиката и философията на изследването със смесени методи. Тези изследователи на смесени методи вероятно вярват, че качествените и количествените данни и подходи ще добавят прозрения за повечето, ако не и за всички, изследователски въпроси. Изследването на равнопоставеността се провежда най-лесно, когато изследователският екип е съставен от изследователи на качествени, количествени и смесени методи, които си взаимодействат непрекъснато и провеждат изследването, за да постигнат една висша цел (Schoonenboom & Johnson, 2017, с. 113).

Време: то има два аспекта: едновременност и зависимост (Guest, 2013). Едновременността е в основата на разграничението между едновременни и последователни проекти. При последователния дизайн количественият компонент предхожда качествения или обратното. При едновременния проект двата компонента се изпълняват (почти) едновременно. В обозначението на Morse (1991 г.) едновременността се обозначава с "+" между компонентите (напр. QUAL + quan), докато последователността се обозначава с "→" (QUAL → quan). Възможно е данните от интервюто и данните от проучването на едно изследване да се събират едновременно и в този случай изследователските дейности биха били едновременни. Възможно е също така интервютата да се проведат след събирането на данните от проучването (или обратно) и в този случай изследователските дейности се извършват последователно. Вторият аспект на времето е зависимостта. Два изследователски компонента са зависими, ако изпълнението на втория компонент зависи от резултатите от анализа на данните в първия компонент. Два изследователски компонента са независими, ако тяхното изпълнение не зависи от резултатите от анализа на данните в другия компонент. Изследователят често може да избере дали да извърши анализите на данни независимо или не. Изследователят може да анализира независимо данните от интервюто и данните от въпросника на едно изследване и в този случай изследователските дейности ще бъдат независими. Възможно е също така въпросите за интервюто да зависят от резултатите от анализа на данните от въпросника (или обратното) и в този случай изследователските дейности се извършват независимо. Изследователят трябва да определи дали е необходим паралелно-зависим дизайн, паралелно-независим дизайн, последователно-зависим дизайн или последователно-независим дизайн, за да се отговори на конкретен изследователски въпрос или набор от изследователски въпроси в дадена ситуация.

Точка на интегриране: всяко истинско изследване със смесени методи има поне една точка на интегриране, наречена от Morse и Niehaus (2009) и Guest (2013) точка на взаимодействие, в която се обединяват качествените и количествените компоненти. Наличието на една или повече точки на интеграция е отличителна черта на проект, основан на множество компоненти. Именно в този момент компонентите се "смесват", а оттам и наименованието "проекти със смесени методи". Терминът "смесване" обаче е подвеждащ, тъй като компонентите не са просто смесени, а трябва да бъдат интегрирани много внимателно. Определянето на точката на интегриране и начина на интегриране на резултатите е важно, ако не и най-важното решение при планирането на изследванията със смесени методи (Schoonenboom & Johnson, 2017, с. 115). Някои основни начини за интегриране на компонентите са следните:

• обединяване на двата набора от данни,
• свързване от анализа на един набор от данни към събирането на втори набор от данни,
• вграждане на един вид данни в по-голям проект или процедура, и
• използване на рамка (теоретична или програмна) за свързване на масивите от данни (Creswell & Clark, 2011 г., стр. 76).

Creswell (2009) дава обяснение на шест основни, често използвани дизайна на смесени методи, които включват следното:

Последователен обяснителен дизайн

Той е привлекателен за изследователите със силни количествени наклонности. Събирането и анализът на количествени данни са последвани от събиране и анализ на качествени данни, които се основават на резултатите от първоначалните количествени резултати. Обикновено се използва, когато от количествените анализи произтичат неочаквани резултати, а събирането на качествени данни служи за по-подробно разглеждане на изненадващите резултати. Тя е лесна за прилагане, тъй като стъпките попадат в отделни етапи, и следователно е лесна за описване и докладване.

Последователен проучвателен дизайн

Първоначално се събират и анализират качествени данни, последвани от събиране и анализ на количествени данни, които се основават на резултатите от първата, качествена фаза. Количествените данни и резултати помагат да се интерпретират качествените констатации, но целта е първоначално да се изследва дадено явление. Това е подходящо, когато се проверяват елементи на възникваща теория, произтичаща от качествената фаза, както и за обобщаване на констатациите за различни извадки или когато трябва да се разработи инструмент.

Последователен трансформиращ дизайн

Това е проект на две фази, но с теоретична леща, като например пол или раса, която се наслагва върху последователните процедури. Първоначалната фаза може да бъде качествена или количествена и е последвана от втора фаза, също качествена или количествена, която се основава на предишната фаза. Теоретичната леща оформя изследователския въпрос, насочен към проучване на даден проблем, и направлява проучването.

Последователните дизайни са визуално представени на фигура 1.

Изследователят събира едновременно количествени и качествени данни и след това сравнява двете бази данни, за да определи дали има сближаване, различие или някаква комбинация от двете. При този модел обикновено се използват отделни количествени и качествени методи като средство за компенсиране на слабостите, присъщи на единия метод, със силните страни на другия (или обратното - силните страни на единия допринасят за силните страни на другия). Смесването по време на този подход, който обикновено се среща в раздела за интерпретация или дискусия, е всъщност сливане на данните (т.е. трансформиране на единия вид данни в другия вид данни, така че те да могат да бъдат лесно сравнявани) или интегриране или сравняване на резултатите от две бази данни една до друга в дискусия. Едновременното събиране на данни води до по-кратък период от време за събиране на данни в сравнение с този на последователните подходи, тъй като и качествените, и количествените данни се събират по едно и също време на мястото на изследването. Този модел има и редица ограничения. Той изисква големи усилия и експертни познания, за да се изследва адекватно дадено явление с два отделни метода. Също така може да е трудно да се сравнят резултатите от два анализа, използващи различни форми на данни.

Едновременно се събират както качествени, така и количествени данни, но при този подход има първичен метод, който ръководи проекта, и вторична база данни, която играе поддържаща роля в процедурите. Придавайки му по-малък приоритет, вторичният метод (качествен или количествен) е вграден или вложен в преобладаващия метод (качествен или количествен). Смесването на данните от двата метода често се прави, за да се интегрира информацията и да се сравни единият източник на данни с другия, което обикновено се постига в раздела за обсъждане на проучването. Данните обаче също така може да не се сравняват, а да пребивават един до друг като две различни картини, които дават цялостна комплексна оценка на проблема. Такъв би бил случаят, когато изследователят използва този подход за оценка на различни изследователски въпроси или на различни нива в организацията.

Той се ръководи от използването на специфична теоретична перспектива от страна на изследователя, както и от едновременното събиране на количествени и качествени данни. Тази перспектива може да се основава на идеологии като критична теория, застъпничество, изследвания с участие или на концептуална или теоретична рамка. Тази перспектива се отразява в целта или изследователските въпроси на проучването. Тя е движещата сила, която стои зад всички методологически решения, като например дефиниране на проблема, определяне на дизайна и източниците на данни, анализ, интерпретация и докладване на резултатите. Изборът на едновременен модел, независимо дали става дума за триангулация или вграден дизайн, се прави, за да се улесни тази перспектива.

Едновременните проекти са представени визуално на фигура 2.

Creswell, J. W. (2009). Research design qualitative, quantitative, and mixed methods approaches. Sage.

Greene, J. C., Caracelli, V. J., & Graham, W. F. (1989). Toward a conceptual framework for mixed-method evaluation designs. Educational Evaluation and Policy Analysis, 11(3), 255–274.

Guest, G. (2013). Describing mixed methods research: An alternative to typologies. Journal of Mixed Methods Research, 7(2), 141–151.

Johnson, R. B., & Christensen, L. B. (2017). Educational Research: Quantitative, qualitative, and mixed approaches. Sage.

Morse J. M. (1991). Evaluating qualitative research. Qualitative Health Research, 1(3), 283–286.

Morse J. M. & Niehaus, L. (2009). Mixed method design: Principles and procedures. Left Coast Press Inc.

Schoonenboom, J., & Johnson, R. B. (2017). How to construct a mixed methods research design. Kölner Zeitschrift für Soziologie und Sozialpsychologie, 69(2), 107–131.