Процесът на генериране на потенциални елементи на скалата е ключов и интелектуално ангажиращ етап в разработването на психологическа скала. Този творчески процес включва превръщането на абстрактни конструкти от интерес в осезаеми, измерими твърдения или въпроси, които служат като градивни елементи на скалата. Тази стъпка е от съществено значение за преодоляване на пропастта между теоретичните концепции и тяхното операционализиране (DeVellis, 2016).
Изработването на ясни и конкретни елементи е първоначалната стъпка в творческата фаза на генериране на потенциални елементи от скалата. Тези елементи трябва да бъдат конструирани с яснота, конкретност и липса на двусмисленост. Целта е да се гарантира, че всяко изделие се отнася пряко до избрания конструкт и е предназначено за получаване на отговори, които реално представят позицията на респондента по отношение на конструкта (DeVellis, 2016).
За да илюстрираме, нека разгледаме психологическа конструкция като "самочувствие". Този конструкт включва възприятията на индивидите за тяхната самооценка и самоефикасност. За да се създадат ясни и конкретни елементи, потенциалните твърдения могат да включват: "Чувствам се уверен в способностите си" или "Често се съмнявам в себе си". Тези твърдения се отнасят до различни аспекти на самооценката и отразяват вариациите в начина, по който хората възприемат и преживяват този конструкт.
Важно съображение при генерирането на елементите е необходимостта да се избягват двойни елементи. Двойните елементи са твърдения, които обхващат множество концепции или идеи в рамките на един елемент. Тези елементи могат да доведат до объркване и да компрометират валидността на скалата. Например, разгледайте елемент, който съчетава самооценка и образ на тялото, като например: "Чувствам се добре със себе си и външния си вид". Това изделие смесва два отделни конструкта, което затруднява респондентите да дадат точни отговори и потенциално внася грешка в измерването (DeVellis, 2016).
Балансирането на позитивно и негативно формулирани въпроси е друг важен аспект от процеса на генериране на въпроси. Постигането на този баланс е от съществено значение за намаляване на отклоненията в отговорите, които могат да изкривят резултатите от скалата. Пристрастията към отговора могат да включват тенденцията да се съгласяваме с всички елементи, независимо от тяхното съдържание, или постоянно да избираме противоположния отговор. Балансирането на позитивно и негативно формулирани елементи помага да се противодейства на тези отклонения и да се осигури по-точно отразяване на конструкта.
Например в скала за измерване на тревожността е важно да се включат както позитивно формулирани елементи като "Чувствам се спокоен и релаксиран", така и негативно формулирани елементи като "Често се притеснявам и се чувствам нервен". Чрез включването на двата вида елементи скалата обхваща по-широк спектър от отговори, свързани с конструкта "тревожност". Този подход гарантира, че лицата, които изпитват различни аспекти на тревожността, могат да изразят по-точно своите чувства и преживявания чрез скалата (DeVellis, 2016).
В обобщение, процесът на генериране на потенциални елементи на скалата е динамичен и творчески етап от разработването на психологическа скала. Изработват се ясни и конкретни елементи, за да се гарантира, че те са пряко свързани с избрания конструкт, като същевременно избягването на двойни елементи е от съществено значение за запазване на яснотата и валидността на елементите. Балансирането на позитивно и негативно формулирани елементи помага да се противодейства на отклоненията в отговорите и осигурява по-точно отразяване на измервания конструкт. Тези съображения заедно допринасят за разработването на стабилна и надеждна психологическа скала.
