Валидността на конструкцията, третият вид валидност, се отнася до основната теоретична структура на скалата и нейната способност да оценява интересуващия ни теоретичен конструкт. Многобройни техники допринасят за установяването на конструктивната валидност:
Факторен анализ: Факторният анализ е обща техника, използвана за оценка на основната структура на дадена скала. Той помага да се разкрият латентните конструкти, които определят отговорите на елементите. Проучвателният факторен анализ (EFA) и потвърждаващият факторен анализ (CFA) често се използват за изследване на връзките между наблюдаваните променливи (елементи) и лежащите в основата им латентни конструкти (фактори) (Brown, 2006).
Анализ на конвергентната и дискриминантната валидност: Конвергентната валидност показва, че конструктите, които теоретично се очаква да бъдат свързани, всъщност са свързани. Изследователите оценяват корелациите между измервания конструкт и други конструкти, които теоретично би трябвало да са свързани (Campbell & Fiske, 1959). От друга страна, дискриминантната валидност проверява дали конструктите, които теоретично не би трябвало да са свързани, показват ниски корелации (Fornell & Larcker, 1981). Изследването на Netemeyer, Bearden и Sharma (2003 г.) е пример за използването на тези техники при оценката на конструктивната валидност на мярка за удовлетвореност на потребителите.
Изследване на матрицата на мултитрайта и мултиметода: Тази техника помага да се разграничи влиянието на различните черти и методи върху резултатите по скалата (Campbell & Fiske, 1959). Изследователите използват този метод, за да проучат връзките между множество черти (конструкти) и различните методи, използвани за тяхното измерване. Той гарантира, че скалата действително оценява интересуващия ни конструкт, а не други свързани, но различни конструкти.
Като пример може да се посочи изследването на La Greca и Lopez (1998 г.), в което е използван факторен анализ за валидиране на скала за измерване на социалната тревожност при юноши. Изследователите идентифицират и потвърждават основната факторна структура на скалата, което гарантира нейната конструктивна валидност при оценката на социалната тревожност. Това показва как факторният анализ може да бъде полезен при валидирането на психологически скали.
В обобщение, установяването на валидността на психологическите измервателни инструменти е многостранен процес. Валидността на съдържанието се основава на експертна преценка и количествени мерки като CVR и CVI, за да се потвърди релевантността на елементите и съответствието им с конструкта. Валидността на критерия включва методи за паралелно и прогнозно валидиране, докато валидността на конструкта използва факторен анализ и оценки на конвергентната и дискриминантната валидност. Тези методи гарантират, че инструментите за психологически измервания точно отразяват конструктите, които са предназначени да оценяват, като допринасят за цялостната надеждност и валидност на психологическите изследвания.
