Методи за измерване на надеждността

Алфа на Кронбах е широко признат и широко използван показател за надеждност на вътрешната съгласуваност (Nunnally & Bernstein, 1994). Надеждността на вътрешната съгласуваност се фокусира върху оценката на това колко добре елементите в рамките на скалата са корелирани помежду си. Високите стойности на алфата на Кронбах показват, че елементите последователно измерват един и същ основен конструкт, което предполага, че те измерват чертата точно и надеждно. Обратно, ниската стойност на алфа на Кронбах може да показва, че елементите не измерват последователно един и същ конструкт или че някои елементи се нуждаят от преразглеждане или премахване.

Алфата на Кронбах се изчислява въз основа на взаимовръзките между елементите в рамките на скалата. Формулата за алфа на Кронбах дава стойност между 0 и 1, като по-високата стойност показва по-голяма вътрешна съгласуваност. Обикновено стойност на алфата на Кронбах от 0,70 или повече се счита за приемлива, а стойност над 0,80 често е желателна (Nunnally & Bernstein, 1994). Изследователите и разработчиците на тестове се стремят към висока стойност на алфа, за да покажат, че елементите са силно свързани помежду си, като по този начин показват висока степен на вътрешна съгласуваност в рамките на скалата.

Алфата на Кронбах предоставя надеждно и ефикасно средство за оценка на надеждността на дадена скала по отношение на нейната вътрешна съгласуваност. Това е ценен метод за идентифициране на елементи, които може да не корелират добре с други и поради това следва да бъдат разгледани по-внимателно с цел евентуално преразглеждане или премахване от скалата.

Надеждността на теста оценява стабилността на резултатите във времето. За да се оцени надеждността на теста, на група лица се прилага една и съща скала в два отделни случая, като резултатите от двете приложения се съпоставят. Високите корелации между двата набора от резултати показват, че скалата е стабилна във времето (Streiner & Norman, 2008).

Въпреки това интервалът между двете администрирания е от решаващо значение при оценката на надеждността на теста. Ако интервалът е твърде кратък, лицата могат да си припомнят предишните си отговори, което води до изкуствено завишаване на коефициентите на надеждност. От друга страна, ако интервалът е твърде дълъг, индивидуалните характеристики или външните фактори могат да се променят, което може да доведе до по-ниски корелации между двете администрирания на теста. Намирането на баланс при избора на подходящ интервал между провеждането на тестовете е от ключово значение за получаването на надеждни и значими резултати. Изследователите трябва да вземат предвид специфичния конструкт, който се измерва, както и практически и етични съображения, когато определят оптималния период от време между тестовете.

Надеждността на теста е особено важна за оценка на психологически черти или качества, които се очаква да останат стабилни във времето. Например черти като интелигентност или личностни характеристики трябва да показват постоянни резултати при повторно тестване. Когато надеждността тест-ретест е установена, изследователите могат с увереност да интерпретират стабилността на измервания конструкт за определен период от време.

Надеждността на паралелните форми, известна също като надеждност на алтернативните форми, включва прилагането на две паралелни форми на един и същ тест на група лица. Двете форми трябва да са еквивалентни по отношение на съдържанието, трудността и измерването (Crocker & Algina, 1986). След като двете форми бъдат приложени, резултатите, получени от двете форми, се съпоставят. Високите корелации предполагат, че двете форми са надеждни измерители на един и същ конструкт.

Надеждността на паралелните форми е особено полезна, когато е необходимо да се сведат до минимум ефектите от практиката или паметта, свързани с многократното прилагане на един и същ тест. Тя често се използва при образователни оценки, клинични тестове или във всеки контекст, в който повторното тестване с един и същ набор от елементи е непрактично или може да доведе до изкривяване на резултатите.

Например при оценяването в областта на образованието на учениците може да се дадат две равностойни форми на тест по математика, за да се намали влиянието на паметта или практиката върху резултатите. Чрез съпоставяне на резултатите, получени от двата формуляра, изследователите могат да определят дали двата формуляра са съвместими при измерването на едни и същи математически способности.

Надеждността между експертите е ценен метод, когато в оценката е включена субективна преценка. Тя оценява степента на съгласие между двама или повече оценители или съдии, които оценяват едно и също съдържание или поведение. Високата надеждност между оценителите показва, че различните оценители дават съгласувани оценки, което предполага, че преценките са надеждни и могат да бъдат обобщени между различни оценители (Hallgren, 2012).

Надеждността между рецензентите е често използвана в различни области, като психология, медицина и образование, когато са необходими субективни оценки. Например в клинична обстановка няколко здравни специалисти могат да оценяват независимо симптомите на даден пациент и техните оценки трябва да показват висока надеждност между рецензентите, за да се гарантират последователни диагнози и планове за лечение.

За да се установи надеждността между отделните оценители, различни оценители оценяват едно и също съдържание или поведение, след което оценките им се сравняват. Степента на съгласие между оценителите се определя количествено, като често се използват статистически мерки като Капа на Коен или коефициенти на вътрешнокласова корелация. Тези статистически данни помагат на изследователите да оценят степента на консенсус или съгласуваност между оценките на оценителите.

Надеждността на разделяне на половината е метод, използван за оценка на вътрешната съгласуваност на скала чрез разделянето ѝ на две половини, обикновено чрез разделяне на скалата на нечетни и четни елементи. След това се сравняват резултатите от всяка половина, за да се оцени надеждността на скалата (Crocker & Algina, 1986). За коригиране на оценката на надеждността с оглед на по-кратката продължителност на всяка половина могат да се използват различни техники, включително формулата за пропедевтика на Спирман-Браун.

Този метод дава оценка на надеждността на скалата въз основа на корелацията между резултатите от двете половини. Основанието за надеждността на разделените половини е, че ако скалата последователно измерва един и същ конструкт, резултатите от двете половини трябва да са силно корелирани.

Например при проучване за оценка на надеждността на скала за самооценка скалата може да бъде разделена на две половини и отговорите на нечетните елементи да бъдат сравнени с отговорите на четните елементи. Високите корелации между двете половини биха показали, че скалата демонстрира добра надеждност на вътрешната консистентност.

В заключение, методите, използвани за измерване на надеждността при разработването на психологически скали, играят ключова роля за определяне на точността и последователността на измерванията. Тези методи, включително алфата на Кронбах, надеждността на тестовете, надеждността на паралелните форми, надеждността между рецензентите и надеждността на разделените половини, предоставят на изследователите ценни инструменти за оценка на различни аспекти на надеждността. Чрез използването на тези методи изследователите могат да гарантират, че техните психологически скали постоянно дават надеждни и достоверни резултати, като повишават цялостното качество и ефективност на психологическите оценки и изследвания.