Обяснение на ролята на пилотното изпитване в процеса на разработване на мащаба.
Описание на процеса за събиране на обратна връзка от участниците в пилотния проект и включването ѝ в усъвършенстването на мащаба.
Акцентира се върху повтарящия се характер на разработването на мащаба и стойността на циклите за обратна връзка.
Разработването на скали е щателен процес, който включва няколко критични етапа, за да се гарантира създаването на надеждни и валидни инструменти за измерване. Централно място в този процес заема етапът на пилотното тестване, който служи за предварителна оценка на елементите и структурата на скалата. В този текст се разглежда значението на пилотното тестване, очертава се процесът на събиране на обратна информация от участниците в пилотното тестване и се набляга на повтарящия се характер на разработването на скали и стойността на циклите за обратна връзка. Като се опираме на утвърдена литература и най-добри практики, ние представяме цялостен преглед на тези основни компоненти на разработването на скалата, като се придържаме към указанията за цитиране на APA.
Разработването на надежден инструмент за измерване, като например въпросник или проучване, е многостранно начинание, което изисква щателно внимание към детайлите и методологична строгост (Revelle, 2020). В рамките на този сложен процес пилотното тестване играе ключова роля, като позволява на изследователите да оценят предварителното качество на елементите на скалата, да прецизират нейната структура и да идентифицират всякакви проблеми или неясноти (Dillman et al., 2014). Последващото интегриране на обратната връзка от участниците в пилотните тестове допринася значително за повишаване на конструктивната валидност, надеждността и цялостното качество на скалата (Haynes, Richard, & Kubany, 1995). В този текст разясняваме значението на пилотното тестване и интегрирането на обратната връзка при разработването на скали, като се придържаме към насоките, определени от Американската психологическа асоциация (АПА).
Пилотното тестване, често наричано предварително тестване, е незаменима и основополагаща фаза в процеса на разработване на мащаба. То играе ключова роля в итеративното пътуване към конструирането на надежден и валиден инструмент за измерване (Dillman et al., 2014). Тази първоначална оценка е лакмусов тест за елементите на измервателния инструмент и неговата структурна цялост, като създава предпоставки за последващо разработване и усъвършенстване.
Една от основните цели на пилотното тестване е стриктната оценка на всеки елемент, включен в скалата (Dillman et al., 2014). Изследователите щателно проверяват елементите за яснота, уместност и разбираемост. Те имат за цел да определят дали въпросите адекватно предават предвидените концепции или конструкти и дали респондентите могат лесно да разберат и да дадат смислени отговори на тези елементи (Haynes, Richard, & Kubany, 1995).
По време на този етап внимателно се идентифицират неяснотите или потенциалните източници на объркване. Всяка неяснота или липса на прецизност в елементите може да подкопае качеството на скалата и да компрометира надеждността и валидността на данните, които тя цели да събере. Чрез решаването на тези проблеми чрез усъвършенстване на елементите пилотното тестване гарантира, че инструментът за измерване е подготвен за по-широкообхватно събиране на данни на следващите етапи.
Разработването на скали често започва с по-голям набор от кандидат-позиции, извлечени от теоретични конструкти или съществуваща литература. Пилотното тестване предлага важна възможност за намаляване на броя на елементите (Haynes et al., 1995). Чрез обратната връзка от участниците в пилотните проекти изследователите могат да идентифицират елементи, които може да са излишни, по-малко информативни или потенциално объркващи.
Премахването на такива елементи е не само въпрос на икономия на време и усилия на респондентите, но и на повишаване на ефективността на инструмента. То гарантира, че инструментът за измерване остава кратък и фокусиран върху улавянето на най-съществените аспекти на конструкта, който цели да оцени. Излишните или по-малко информативните елементи, които може да не допринасят съществено за цялостния конструкт, могат да бъдат изрязани, за да се създаде по-опростена и удобна за ползване скала (Dillman et al., 2014).
Пилотното тестване обхваща и разглеждането на форматите за отговор, използвани в скалата. Изследователите са силно загрижени за начина, по който респондентите взаимодействат със скалата, за обхвата на наличните възможности за отговор и за лекотата, с която респондентите могат да изберат подходящия отговор (Revelle, 2020). Изборът на формат на отговора може да окаже сериозно влияние върху качеството на данните, като повлияе върху точността и пълнотата на отговорите на респондентите.
Например скалите на Ликерт, вариантите с множество отговори или отворените формати имат различни последствия за събирането и анализа на данни. Пилотното тестване оценява дали избраният формат на отговорите позволява на респондентите ефективно да изразят своите мисли, чувства или преживявания. Ако опциите за отговор са прекалено ограничаващи или ако въпросите с отворен отговор са твърде неясни, за респондентите може да е трудно да предоставят точни и смислени отговори (Dillman et al., 2014). Следователно пилотното тестване има за цел да оптимизира формата на отговорите, за да се постигне максимална полезност на инструмента и качество на данните.
Освен за оценка на елементите и формата на отговорите, пилотното тестване служи за идентифициране на процедурни, логистични или технически проблеми. Тези проблеми обхващат всички аспекти на администрирането на скалата, като се започне от методите за събиране на данни и се стигне до времето и инструкциите (Haynes et al., 1995 г.). Изследователите оценяват дали процесът на събиране на данни протича гладко, без излишни усложнения или затруднения.
Освен това този етап може да разкрие потенциални логистични предизвикателства, които могат да попречат на ефективността и целостта на събирането на данни. Например, ако участниците срещнат трудности при достъпа или попълването на скалата, като например технологични проблеми при онлайн проучванията или непрактични времеви ограничения при проучванията на хартиен носител, тези проблеми трябва да бъдат разгледани и разрешени, за да се осигури безпроблемно събиране на данни в следващите фази (Revelle, 2020).
По същество пилотното тестване не е просто подготвителен етап; то е тигел на проверка и усъвършенстване, в който изследователите систематично оценяват, усъвършенстват и оптимизират елементите, структурата и логистиката на инструмента за измерване. Итеративният характер на разработването на скали изисква щателно внимание към детайлите на този етап, тъй като качеството и полезността на инструмента зависят от задълбочеността и ефикасността на пилотното тестване (Dillman et al., 2014).
Процесът на събиране на обратна информация от пилотните участници е крайъгълен камък в разработването на скалата, като предлага критичен начин за усъвършенстване на инструмента за измерване (Dillman et al., 2014). За да улеснят ефективно този процес, изследователите прилагат целенасочен и систематичен подход, като внимателно подбират пилотните участници и използват разнообразни методи за събиране на обратна връзка.
За да се гарантира, че получената обратна връзка отразява точно опита и гледните точки на евентуалните потребители на скалата, изследователите внимателно подбират пилотните участници. Този процес на подбор се основава на принципа на представителност (Dillman et al., 2014). Наложително е участниците, включени във фазата на пилотното тестване, да отразяват възможно най-точно демографските характеристики и особеностите на планираната целева група.
Представителната извадка свежда до минимум риска от получаване на обратна връзка, която е изкривена или непредставителна за по-широката група от населението, която в крайна сметка ще се включи в скалата. Това съответствие между участниците в пилотния проект и целевата група гарантира, че събраната обратна връзка е уместна и дава представа за това как скалата ще функционира при по-широкото ѝ внедряване. То служи и за разкриване на потенциални предизвикателства или несъответствия, свързани с възрастта, пола, образованието или други демографски фактори, които могат да повлияят на взаимодействието на респондентите със скалата (APA, 2020).
След прилагането на скалата на участниците в пилотния проект се пристъпва към събиране на обратна информация. Изследователите използват разнообразни методи, за да насърчат участниците да споделят своите гледни точки, като по този начин уловят цялостен поглед върху работата на инструмента (APA, 2020).
Структурираните интервюта, които често се провеждат на индивидуална основа или в малки групи, осигуряват контролирана и стандартизирана среда, в която участниците могат да изразят своята обратна връзка. Изследователите задават целенасочени въпроси, за да получат конкретни сведения относно яснотата на елементите, уместността им или всякакви проблеми, с които участниците са се сблъскали по време на попълването на скалата. Този метод дава възможност за задълбочено изследване на отделните отговори и за по-дълбоко разбиране на гледните точки на участниците.
Въпросите от анкетата с отворен отговор дават възможност на участниците да изразят мислите си в по-отворен и гъвкав формат. Тези въпроси насърчават свободните отговори, като позволяват на участниците да предоставят обратна връзка със свои собствени думи. Този качествен подход е особено ценен за разкриване на непредвидени проблеми или за улавяне на нюанси в опита на участниците, които структурираните интервюта не могат да разкрият. Той насърчава по-богатото, нефилтрирано изследване на мислите и мненията на участниците.
Фокус групите, от друга страна, събират участниците в групова дискусия. Този метод благоприятства разкриването на колективни мнения и споделен опит, като създава групова динамика, която може да даде уникални прозрения. Участниците във фокусната група могат да се включат в разговор, да реагират на обратната връзка помежду си и съвместно да изследват силните и слабите страни на скалата (Dillman et al., 2014).
Обратната връзка, събрана от участниците в пилотните проекти, представлява богат и разнообразен набор от данни, който заслужава систематичен анализ (APA, 2020). Изследователите използват както качествени, така и количествени подходи, за да оценят изчерпателно тази обратна връзка.
Качествените данни, често получени от отворени въпроси в анкети и дискусии във фокус групи, се подлагат на внимателен анализ. Изследователите участват в процеси на кодиране и категоризиране, за да идентифицират общите теми или проблеми в обратната връзка на участниците (Dillman et al., 2014). Чрез систематично групиране и организиране на качествените данни се появяват повтарящи се модели, опасения или области на съгласие, които предоставят ценна информация за силните и слабите страни на скалата.
Количествените данни, включително отговорите на структурирани интервюта и количествените елементи, включени в проучванията за обратна връзка, се анализират, за да се оцени дискриминацията и надеждността на елементите. Тези количествени подходи предоставят на изследователите по-структурирана и количествено измерима перспектива върху данните от обратната връзка, като улесняват идентифицирането на тенденции и количественото определяне на моделите на обратна връзка (Revelle, 2020). Тази количествена призма повишава капацитета за оценяване на специфични аспекти от работата на скалата с по-голяма прецизност.
По същество процесът на събиране на обратна информация от участниците в пилотните проекти е многостранен и строг, като включва подбор на представителни участници и използване на различни методи за събиране на обратна информация. Чрез систематично анализиране на качествената и количествената обратна връзка изследователите гарантират, че процесът на разработване на скалата се основава на богати прозрения и се подкрепя както от гледната точка на участниците, така и от емпиричните доказателства. Този цикъл на обратна връзка, присъщ на разработването на скали, е неразделна част от насочването на повтарящите се усъвършенствания, които водят до създаването на надеждни и валидни инструменти за измерване (APA, 2020).
Разработването на скали е динамичен и повтарящ се процес, характеризиращ се с циклично пътуване, което включва непрекъснато усъвършенстване и валидиране, насочени към подобряване на качеството и ефективността на инструмента за измерване (Haynes et al., 1995). Този повтарящ се характер на разработването на скали се характеризира с цикли на обратна връзка, които играят централна роля в усъвършенстването на надеждността, валидността и цялостната полезност на инструмента (Revelle, 2020).
Циклите на обратна връзка при разработването на мащаби са от основно значение по няколко причини. Те гарантират, че процесът не е еднократен, линеен път, а по-скоро динамично, продължаващо пътуване, което се адаптира и развива (Revelle, 2020). Тези цикли започват с етапа на пилотно тестване, при който се събира обратна връзка от подгрупа от целевата група. Тази обратна връзка предоставя богата информация за функционирането на скалата, като разкрива потенциални проблеми и области за подобрение.
Впоследствие изследователите използват тази обратна връзка, за да усъвършенстват скалата, като правят необходимите корекции, за да се справят с установените проблеми и да оптимизират нейните елементи и структура. Тези корекции представляват пряк отговор на получената обратна връзка, което показва итеративния характер на процеса. Цикълът обаче не приключва дотук; вместо това усъвършенстваната скала се подлага на още един кръг от пилотно тестване и събиране на обратна информация. Този итеративен цикъл продължава, докато инструментът за измерване достигне приемливо ниво на качество и ефективност (Haynes et al., 1995).
Валидността на конструкцията, основополагащ принцип при разработването на скали, се отнася до степента, в която скалата точно измерва предвидения конструкт или концепция (APA, 2020). Циклите на обратна връзка играят неразделна роля за повишаване на валидността на конструкта, като улесняват идентифицирането и коригирането на проблеми, които потенциално биха могли да компрометират способността на инструмента да измерва точно конструкта (Dillman et al., 2014).
Валидността на конструкцията зависи от съответствието между елементите на скалата и основния теоретичен конструкт, който тя се опитва да оцени. Проблеми, установени по време на пилотното тестване, като двусмислени или подвеждащи елементи, могат да нарушат това съответствие. Чрез решаването на тези проблеми в последователни кръгове на пилотно тестване и усъвършенстване изследователите гарантират, че скалата действително отразява предвидения конструкт, като по този начин повишават нейната конструктивна валидност (Revelle, 2020).
Надеждността, последователността на измерванията, е от основно значение за успеха на даден инструмент за измерване (Haynes et al., 1995). Елементи, които допринасят за грешка при измерването, могат да компрометират надеждността, което води до непоследователни или неточни данни. Циклите на обратна връзка служат като механизъм за намаляване на такива грешки и повишаване на надеждността чрез систематично идентифициране и отстраняване на проблемните елементи (Dillman et al., 2014).
Чрез повтарящия се процес, улеснен от циклите за обратна връзка, елементите, които се оказват ненадеждни или подвеждащи, се променят или отхвърлят, което в крайна сметка води до по-надежден инструмент за измерване. Надеждността на скалата постепенно се повишава, тъй като проблемите се откриват и решават по време на всеки цикъл на обратна връзка, пилотно тестване и усъвършенстване (APA, 2020).
В заключение, итеративният характер на разработването на скали, подкрепен от цикли на обратна връзка, е основен и динамичен процес, който стимулира създаването на висококачествени инструменти за измерване (Revelle, 2020). Това пътуване гарантира, че проблемите не просто се идентифицират, но и систематично се решават, в резултат на което се създават скали, които са надеждни, валидни и отговарят на преживяванията и гледните точки на целевата група (APA, 2020). Разработването на скали не е линеен процес; то е свидетелство за жизненоважната роля на обратната връзка и усъвършенстването при създаването на надеждни инструменти, които ефективно оценяват интересуващите ни конструкти в различни изследователски области (Haynes et al., 1995). Докато изследователите се движат по този повтарящ се път, те непрекъснато усъвършенстват своите инструменти, водени от ценната обратна връзка от участниците, което гарантира създаването на висококачествени инструменти в сферата на научните изследвания (Dillman et al., 2014).
What is the primary goal of pilot testing in the scale development process?
