Пилотното тестване, често наричано предварително тестване, е незаменима и основополагаща фаза в процеса на разработване на мащаба. То играе ключова роля в итеративното пътуване към конструирането на надежден и валиден инструмент за измерване (Dillman et al., 2014). Тази първоначална оценка е лакмусов тест за елементите на измервателния инструмент и неговата структурна цялост, като създава предпоставки за последващо разработване и усъвършенстване.
Една от основните цели на пилотното тестване е стриктната оценка на всеки елемент, включен в скалата (Dillman et al., 2014). Изследователите щателно проверяват елементите за яснота, уместност и разбираемост. Те имат за цел да определят дали въпросите адекватно предават предвидените концепции или конструкти и дали респондентите могат лесно да разберат и да дадат смислени отговори на тези елементи (Haynes, Richard, & Kubany, 1995).
По време на този етап внимателно се идентифицират неяснотите или потенциалните източници на объркване. Всяка неяснота или липса на прецизност в елементите може да подкопае качеството на скалата и да компрометира надеждността и валидността на данните, които тя цели да събере. Чрез решаването на тези проблеми чрез усъвършенстване на елементите пилотното тестване гарантира, че инструментът за измерване е подготвен за по-широкообхватно събиране на данни на следващите етапи.
Разработването на скали често започва с по-голям набор от кандидат-позиции, извлечени от теоретични конструкти или съществуваща литература. Пилотното тестване предлага важна възможност за намаляване на броя на елементите (Haynes et al., 1995). Чрез обратната връзка от участниците в пилотните проекти изследователите могат да идентифицират елементи, които може да са излишни, по-малко информативни или потенциално объркващи.
Премахването на такива елементи е не само въпрос на икономия на време и усилия на респондентите, но и на повишаване на ефективността на инструмента. То гарантира, че инструментът за измерване остава кратък и фокусиран върху улавянето на най-съществените аспекти на конструкта, който цели да оцени. Излишните или по-малко информативните елементи, които може да не допринасят съществено за цялостния конструкт, могат да бъдат изрязани, за да се създаде по-опростена и удобна за ползване скала (Dillman et al., 2014).
Пилотното тестване обхваща и разглеждането на форматите за отговор, използвани в скалата. Изследователите са силно загрижени за начина, по който респондентите взаимодействат със скалата, за обхвата на наличните възможности за отговор и за лекотата, с която респондентите могат да изберат подходящия отговор (Revelle, 2020). Изборът на формат на отговора може да окаже сериозно влияние върху качеството на данните, като повлияе върху точността и пълнотата на отговорите на респондентите.
Например скалите на Ликерт, вариантите с множество отговори или отворените формати имат различни последствия за събирането и анализа на данни. Пилотното тестване оценява дали избраният формат на отговорите позволява на респондентите ефективно да изразят своите мисли, чувства или преживявания. Ако опциите за отговор са прекалено ограничаващи или ако въпросите с отворен отговор са твърде неясни, за респондентите може да е трудно да предоставят точни и смислени отговори (Dillman et al., 2014). Следователно пилотното тестване има за цел да оптимизира формата на отговорите, за да се постигне максимална полезност на инструмента и качество на данните.
Освен за оценка на елементите и формата на отговорите, пилотното тестване служи за идентифициране на процедурни, логистични или технически проблеми. Тези проблеми обхващат всички аспекти на администрирането на скалата, като се започне от методите за събиране на данни и се стигне до времето и инструкциите (Haynes et al., 1995 г.). Изследователите оценяват дали процесът на събиране на данни протича гладко, без излишни усложнения или затруднения.
Освен това този етап може да разкрие потенциални логистични предизвикателства, които могат да попречат на ефективността и целостта на събирането на данни. Например, ако участниците срещнат трудности при достъпа или попълването на скалата, като например технологични проблеми при онлайн проучванията или непрактични времеви ограничения при проучванията на хартиен носител, тези проблеми трябва да бъдат разгледани и разрешени, за да се осигури безпроблемно събиране на данни в следващите фази (Revelle, 2020).
По същество пилотното тестване не е просто подготвителен етап; то е тигел на проверка и усъвършенстване, в който изследователите систематично оценяват, усъвършенстват и оптимизират елементите, структурата и логистиката на инструмента за измерване. Итеративният характер на разработването на скали изисква щателно внимание към детайлите на този етап, тъй като качеството и полезността на инструмента зависят от задълбочеността и ефикасността на пилотното тестване (Dillman et al., 2014).
