Скалата за самооценка на Розенберг, създадена от Розенберг през 1965 г., е широко прилаган инструмент в проучвания, свързани със самооценката и нейното влияние върху психичното здраве. Тази скала е създадена, за да оцени цялостното чувство за собствена стойност и самоприемане на индивида. Изследванията, в които е използвана скалата за самооценка на Розенберг, са разкрили дълбокото влияние на самооценката върху различни житейски резултати - от академичните постижения до психичното благополучие.
Проучванията, в които е използвана скалата за самооценка на Розенберг, разкриват силната връзка между самооценката и академичния успех. Например, проучване, проведено от Robins и Trzesniewski (2005 г.), изследва ролята на самооценката за академичните постижения. Те прилагат скалата за самооценка на Розенберг на група студенти и проследяват академичните им постижения във времето. Констатациите показват, че учениците с по-висока самооценка са склонни да постигат по-добри академични резултати, което подчертава значението на самооценката в образователен контекст.
Елементи от скалата за самооценка на Розенберг
Скалата за самооценка на Розенберг се състои от 10 елемента, всеки от които се оценява по четиристепенна скала, като отговорите варират от "напълно съгласен" до "напълно несъгласен". Ето някои примерни елементи:
"Смятам, че имам много добри качества."
"Със сигурност понякога се чувствам безполезен."
"Чувствам, че съм стойностен човек, поне на равна нога с другите."
"Иска ми се да уважавам повече себе си."
Елементите на скалата изследват самооценката и нивото на самоприемане на индивида, като предоставят ценна информация за неговата самооценка.
